Културата ни на четене и публикуване
З а да привлекат вниманието на читателя, много от хората които публикуват в литературните сайтове, използват некоректни трикове и прийоми. Пишат се провокиращи заглавия със скрит подтекст, често пъти от сексуален характер, а не рядко и обикновени, вече използвани клишета. За авторите на подобни текстове е по-важно колко пъти е отворен публикуваният материал, а едва по-късно се гледа мнението на читателя и оценката в коментарите му. Най-често това са безлични публикаций, без нужните за една литературна творба качества. В определени среди това минава за халтура, а най-простичко казано от моят приятел и поет Драгни Драгнев, е обикновена плява. Дъвче кравата плява, жвака си там, а някой може да си мисли, че тя върши нещо важно и обществено значимо.
Големите автори по принцип рядко публикуват в такива сайтове, защото обикновено биват отминавани, от далеч по-слаби и неизвестни текстописци. Това е обидно за тях и неоценени подобаващо, те преустановяват публикациите. Според мен това е грешна реакция, предимно на емоционална основа и губят едновременно и авторите, и читателите.Факта,че повсеместно се слуша чалга не означава, че няма ценители на друг род музика. За стойностните текстове си има подходящи читатели, а и за останалите е важно да видят кое струва и кое не. Така постепенно се формира литературен вкус и дори в началото читателят да е залитал по евтини и незначими теми и послания, постепенно започва да отсява „зърното от плявата” и все по-малко да се влияе от чалгата в литературата.
Друг важен проблем са грамотните автори и читатели, които умишлено „клатят лодката”. Някои от тях са учители по литература, други са журналисти, а има и добре образовани обикновени хора, без литературен талант. В голямата си част те се изживяват като професионалисти, само защото могат да съставят граматически правилно едно изричение, или някакъв текст. Увлечени от собствената си значимост, те размахват назидателно пръст, съдят и разпъват на кръст щяло и нещяло. От тях най-зле са индивидите с болни амбиций и различни комплекси. Тия „писатели” и „поети” са, разбира се обикновени графомани,сътворили повечето от безбройните скудоумия,запълващи около 90% от творбите в сайтовете. И все пак до тук, това не е толкова голяма беда. Нали това е една от целите на тия сайтове – на всеки да се даде стимул,като му се предостави трибуна за изява.Лошо става,когато сравнят своите бездарни писания с други, по-добри и талантливи от тях. Елементарната посредственост се изражда в дива завист и злоба, и се излива под формата на ниски оценки, некоректни коментари и явно подценяване на значимите творби. Това донякъде обърква непредубеденият читател и нерядко той застава на страната на злобаря – некадърник. Което само по себе си, вече е нещо много лошо!
Особено вредни са „критиците” в политическа окраска, които делят произведенията и авторите им на „сини”,”червени”,”жълти” и др.,взависимост от политическата им принадлежност или убеденост. Оценката на творбите в тези случаи е предубедена,некоректна и тотално противоположна на заслужената.Тя не се основава на литературни критерий, а на обикновена партийна лумпенщина, за която граници и мяра няма. Човешко е да се греши и всеки може да се обърка в определена тема, следствие подвеждане, неверни факти, или просто емоция.Ако обаче успеем да запазим добрият тон и взаимно уважение смятам, че литературните сайтове биха били един наистина полезен път, за изява и утвръждаване на талантливи автори, без ограничения на възраст, пол или партийна принадлежност.Стойностните произведения по принцип не бъркат на хората в очите и имат покритие във всяко отношение.Смятам,че за всички би било по-добре повече да се вглеждаме в себе си, преди да тръгнем в кръстоносен поход срещу нещо, което по-късно може да се окаже собствената ни кауза.
И за да бъда да край последователен и да докажа на непредубедените читатели дали съм прав,умишлено оставих в текста няколко грешки,които повечето няма за забележат,но „знаещите” няма да пропуснат,за да ми натрият носа и съответно да си покажат рогата! J)
Красимир Бачков
