ПОДМЯНА НА ЖИВОТА НИ
Светлата душа е като бял костюм. И най-малкото петънце личи отдалече. Може би затова останаха толкова малко свестни хора в държавата. Изводът се налага сам, след четене на постинги и най-вече на коментарите под тях. Защото все повече българи загърбиха очарованието на истинския живот, за сметка на виртуалната комуникация и развлечения. И както децата не ценят времето, сякаш то никога няма да свърши, така и интернет-потребителите губят представа за реалноста. С часове наред те си чатят, обичат или обиждат, а всичко отминава безвъзвратно и завинаги, стопявайки неусетно свещичката на живота ни. И не знам защо сменихме живия контакт между нас, с това виртуално общуване! С голяма лекота заменихме едно докосване, поглед, усмивка, с безобразно дърдорене и обсъждане на най-съкровени мисли и чувства, пред напълно непознати и в повечето случаи враждебни към нас хора. Предполага се, че всичко това е по пътя ни към едно или друго съвършенство. Защото дори един джебчия, подобно на един амбициозен в професионалното си израстване хирург, се стреми към съвършенството на своя „занаят”. Резултатът във форумите обаче е по-скоро деградация на личноста и нравствен упадък.
И така, тръгнали всеки към своето професионално или лично съвършенство, ние изкарваме като на сергия от битак своята любов или скръб, протеста или отчаянието си. Написано в който и да било форум, всяко чувство губи от силата и енергията си, и така в крайна сметка се променят и намеренията ни. Ако в определен момент сме били готови да излезем на площада и да протестираме например против едно некадърно управление, в следващия момент изливаме в някой сайт възмущението си и се отклоняваме от първоначелното си намерение. Защото във форума се завихря битка, не по-малко жестока от тази, която би възникнала на площада. Така ние променяме центъра на протеста си, снишаваме го, докато напълно го обезличим.
В същото време откриваме съмишленици или противници без лица. Цялата анонимност на това общуване провокира достатъчно, понякога невъзпитано откровени мнения. Те ни радват, сърдят и огорчават, също както ако това се бе случило с реално застанали пред нас хора. Така става една подмяна на ценностите и на самият живот. Както когато гледаме филми, за да избягаме поне за миг от действителноста която ни заобикаля, така се втурваме във форумите и подменяме истинския си живот с виртуалния, който си създаваме. Това донякъде е разбираемо за инвалидите или други хора, които по една или друга причина са отделени от живото човешко общуване. За всички останали обаче е показател, колко сме се отдалечили един от друг хората, щом отделяме цялото си свободно време за една илюзия. Защото всеки що годе интелигентен индивид, може да провокира и манипулира общественото мнение по различни въпроси. И странно как освен политиците се оказва, че и всички ние сме маскари и напълно заслужаваме сегашният си живот. Така държавата благодарение на интернет се превръща в една кочина, в която всички грухтят и никой никого не слуша. Разбира се в това време извън кочината има малцина, които ходят сред природата, създават нещо с ръцете, ума и таланта си, които се целуват по устните наистина, а не си пращат целувки по мейла.
За съжаление те са все по-малко, както по-малко са добрите думи в който и да било сайт, по каквато и да била тема!
Красимир Бачков
