ТОВА,  КОЕТО  НЕ  ВИЖДАМЕ

(КРАТЪК ТЕОРЕТИЧЕН АНАЛИЗ С ПРАКТИЧЕСКА НАСОЧЕНОСТ)

         Обикновено съдим за хората по думите им. Слушаме как говорят и в зависимост от височината, тона, тембъра на гласа, приемаме или отхвърляме казаното или самия човек. Гласът може да ни въздейства като ни стресне, уплаши и дори прогони в определена ситуация. В друга обаче може да ни омая, успокои, зареди с надежда и любов. Гласът може да ни приспи, да ни внуши повече, отколкото допускаме изобщо. Той е инструмент за въздействие върху околните и който владее силата му, може да го използва успешно за постигането на определени цели. Само умните люде съдят за другите по делата им. 90% от всички хора, независимо в коя държава живеят, колко са богати или бедни, млади или стари, си правят заключения най-вече от казаното под някаква форма слово. Така на огромни маси хора се въздейства чрез рекламите, песните, политическите речи.

         С подходяща музика, с подходящ глас и в подходящ момент, всеки може да постигне повече, от въздействието на оръжието или парите. Разбира се, не всеки разполага с този инструментариум, защото гласа обикновено се модулира от вътрешното ни светоусещане. Добри певци, имитатори или актьори могат за кратко да заблудят всеки, но след това биват разкрити в измамата, защото започват да говорят със своя глас, а той винаги е различен. Когато сме болни например, гласът ни звучи по един начин, когато се боим той трепери, когато сме ядосани се повишава, а когато се радваме, обичаме и изразяваме чувства е съвсем друг.

         Всичко това по принцип ние го знаем, но му обръщаме изключително малко внимание и от това обикновено губим. Затова политиците, търговците и останалите мошеници ни лъжат и ставаме техни жертви. В повечето случаи ние гледаме как е облечен човека пред нас, как изглеждат лицето и фигурата му и си правим определено заключение, което най вероятно е грешно. Наличието или липсата на сексапил също влияят за оформяне на невярна представа за човека пред нас. Ако обаче в съчетание с външния му вид ние се заслушаме внимателно в гласа му, има вероятност да се доближим до истинската му същност. Колкото и невероятно да изглежда на пръв поглед, ДЕЦАТА по добре преценяват хората в първия миг. Те са необременени от затормозяващи фактори като етикет, възпитание и добър тон в обществото, и безпогрешно могат да различат добрия човек от лошия. Те, за разлика от възрастните недвусмислено могат да му го покажат или кажат, без да се съобразяват с нищо. Затова когато трябва да се тества пригодността на един политик, държавник или общественик, би трябвало да го представят за десетина минути на 2 – 3 –годишни деца, които са по-трудни за манипулация, въпреки невръстната им възраст.Те като индикатор ясно и безпогрешно биха приели или отхвърлили определения индивид, независимо как изглежда, колко е богат или властен.

         Всъщност това което не виждаме е най-важно в живота ни. До тоя извод стигаме обикновено при голяма радост или болка, след елиминация на първосигналните ни рецептори и придобитите условни рефлекси. С други думи, това което наричаме душа, се обуславя от един комплексен образ, скрит за физическите ни възприятия – зрение, слух и вкус, но ясен и почти осезаем за онази непозната и неизползвана страна у всеки човек – интуицията. Изключвайки елементарните дразнители край нас, затаявайки дъх, вслушвайки се дълбоко в себе си, почти във всяка ситуация можем да определим това, което е пред нас, като добро или лошо. Само трябва да спрем това лудо препускане всеки ден и час, това хабене на сили и енергия за незначителни и често глупави неща. Да овладеем изкуството поне веднъж на ден да спрем, да „се изключим” и почувстваме истинската същност на живота си. Само с въпросите: -„Стоп, къде съм? Какво правя сега и защо го правя? Животът не е ли една бързо прелитаща илюзия?”, можем да се върнем далеч зад буквалния им отговор, да променим пътя, действията и решенията си. Това несъмнено би ни направило по-трезвомислещи, добри и полезни както за себе си, така и за обществото.

         Възможно е краткият ми  анализ да звучи сухо и по-скоро книжно, но прочетен втори път може да донесе реална полза за някого. Човек докато не опита, не може да разбере.