И  като рече  попа ….. давайте!

   Балъци винаги е имало навсякъде, както и тарикати, които да ги грабят, манипулират и лъжат. Просто така е устроен света.

     Поп Нелко опя покойника, навря миризливата си ръка в устата на вдовицата и тихо каза:

-         Покойникът  сподели доста грехове, преди да се спомине! Каза, че си наясно с далаверите му.

-         Аз не знам всичко, отче …….! Знам само това, което ми е казвал мъжа ми.

-         Знаеш достатъчно, за да преведеш три хиляди лева още утре по сметката ми!

-         Откъде толкова пари, отче?! Аз не знам, как ще събера пари за погребението!

-         Ти решаваш! Ако утре парите не са преведени, ще ви стане доста интересно! Ще давате много повече от скромната сума, за която трябва да се бръкнете, в помощ на църквата!

-         Но това е вашата лична сметка, попе! Не е на църквата!

-         Що за дребнавост проявявате, булка? Да сте видели някъде обявена сметка на църквата? Естествено е, като неин служител аз да приема сумата на дарението! На мен Бог лично ми държи сметка и само пред него се отчитам! Хайде, да не издребняваме за глупости!

-         Според вас три хиляди лева глупости ли са?

-         Както казах, решението е ваше! Довиждане!

    Поп Нелко опяваше средно между двадесет и петдесет покойника на месец. От синода получаваше 600 лева заплата, от продажба на свещи, кръщенета, сватби и погребения си докарваше приблизително още пет хиляди. Къщата, в която живееше, тока, водата – всичко бе за сметка на църквата. Шестте му деца бяха облечени и обути с маркови дрехи, а попът  почти всеки месец ходеше със собствената си кола, на екскурзия в чужбина. А бабичките събираха стотинки, за да купят по някоя свещица, за здраве  или упокой на близките си. Лишавах се от храна, от лекарства, за да има за попа. Това бе църквата през 21 век в България. Точно като в онзи филм – Светът е голям и спасение дебне отвсякъде!

                                                                       Красимир  Бачков