НА СПИРКАТА
Бях оставил колата си на ремонт в един гараж и трябваше да се прибера с автобус или тролей. Обикновено ходех пеша на работа, а когато се налагаше да ходя по-далеч, ползвах колата. Затова не бях наясно с автобусите и тролеите. На спирката където спрях, вече бяха застанали възрастен, очилат мъж и малко циганче, което го държеше за ръката.Обърнах се към мъжа, за да го запитам, какъв автобус да взема до дома си, но той повдигна рамене:
- Право да ви кажа и аз не знам! От месец съм тук и още не съм научил как върви транспорта! Прощавайте, но не мога да ви помогна!
- Няма проблем! – кимнах и се загледах към края на булеварда, от където трябваше да се появи някакво превозно средство.
През това време циганчето се обади:
- Тате, много ли е хубаво в Канада?
- Всъщност, да! Но тук е по-топло! – отвърна мъжът.
- А ти ще ме заведеш ли там?
- Може, но като пораснеш!
- Тате, тате! – като в някакъв виц продължи циганчето – А ти ще си купиш ли кола? Да не чакаме автобус, а де се возим където си искаме!
Мъжът се усмихна:
- Колата не е проблем! Въпросът е, къде ще я паркираме!
- Защото ние живеем на центъра, а там няма място за колите, нали? –погледна ме с лъскавите си очи циганчето. Личеше, колко много му се искаше да се изфука с нещо. Усмихнах се и аз.
- Не се учудвайте! – обърна се към мен мъжът – До сега е живял в детски дом. Още преди две години, с жена ми подадохме документи за осиновяване. Тук бюрократичните спънки са много и едва преди месец ни се обадиха, че можем да го вземем. Върнахме се и ни е малко трудно да свикнем с условията тук. Но за него е добре, защото вече има семейство!
Циганчето важно се облещи, защото се почувства обект на разговора ни. Погалих го по твърдата като тел коса и запитах:
- На колко си години?
- На пет! Казвам се Асен!
- Я виж ти! – засмях се – Та, ние сме адаши, бе Асене! Само, дето аз съм на четиридесет и пет!
- А аз тази година направих шестдесет лазарника! – въздъхна мъжът – Ей, как лети времето, мама му стара!
- Не е ли по-добре, да се върнете в Канада? – запитах, а мъжът се усмихна тъжно:
- По-добре е! Но на тая възраст вече ми се ще, да живея на по-топло. Климатът там е различен….! А и пенсията ми е добра за тукашния стандарт. Само, дето се отучих да живея като скот! Тук е такава кочина….!
- Така е! – съгласих се – Ако аз можех да отида в Канада, нямаше да чакам и час!
- Не съжалявайте! Там всичко е уредено за обикновения човек, но е някак скучно. Спокойно и сигурно е във всяко отношение. Обаче, ние изкарахме двадесет и две години и така не можахме да свикнем! Все ни теглеше насам…!
- Тате! – не издържа, да не се обади циганчето – В Канада има ли цигани?
Двамата с мъжа се засмяхме. Той си намести очилата и отвърна:
- Цигани има навсякъде по света!
- Само, че тука са роми, нали? – уточни малчуганът.
- Абе ….! Все са си цигани, ама нейсе!
- А аз като съм вече с вас, ще стана българин, нали?
- Ти и сега си българин, моето момче!
Някак неусетно към нас приближи тролейбус. Отвори вратите и се качихме. От кондукторката разбрах, че е в моята посока. Застанах прав, като се хванах се за една седалка, а мъжът седна на последния ред седалки.В него се гушна циганчето. Не знам защо, но ми стана тъжно.
Красимир Бачков
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Аз немам президент!