Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2018 10:13 - НА СПИРКАТА
Автор: jitanosten Категория: Други   
Прочетен: 266 Коментари: 0 Гласове:
2




НА  СПИРКАТА

        

Бях оставил колата си на ремонт в един гараж и трябваше да се прибера с автобус или тролей. Обикновено ходех пеша на работа, а когато се налагаше да ходя по-далеч, ползвах колата. Затова не бях наясно с автобусите и тролеите. На спирката  където спрях, вече бяха застанали възрастен, очилат мъж и малко циганче, което го държеше за ръката.Обърнах се към мъжа, за да го запитам, какъв автобус да взема до дома си, но той повдигна рамене:

-         Право да ви кажа и аз не знам! От месец съм тук и още не съм научил как върви транспорта! Прощавайте, но не мога да ви помогна!

-         Няма проблем! – кимнах и се загледах към края на булеварда, от където трябваше да се появи някакво превозно средство.

През това време циганчето се обади:

-         Тате, много ли е хубаво в Канада?

-         Всъщност, да! Но тук е по-топло! – отвърна мъжът.

-         А ти ще ме заведеш ли там?

-         Може, но като пораснеш!

-         Тате, тате! – като в някакъв виц продължи циганчето – А ти ще си купиш ли кола? Да не чакаме автобус, а де се возим където си искаме!

Мъжът се усмихна:

-         Колата не е проблем! Въпросът е, къде ще я паркираме!

-         Защото ние живеем на центъра, а там няма място за колите, нали? –погледна ме с лъскавите си очи циганчето. Личеше, колко много му се искаше да се изфука с нещо. Усмихнах се и аз.

-         Не се учудвайте! – обърна се към мен мъжът – До сега е живял в детски дом. Още преди две години, с жена ми подадохме документи за осиновяване. Тук бюрократичните спънки са много и едва преди месец ни се обадиха, че можем да го вземем. Върнахме се и ни е малко трудно да свикнем с условията тук. Но за него е добре, защото вече има семейство!

Циганчето важно се облещи, защото се почувства обект на разговора ни. Погалих го по твърдата като тел коса и запитах:

-         На колко си години?

-         На пет! Казвам се Асен!

-         Я виж ти! – засмях се – Та, ние сме адаши, бе Асене! Само, дето аз съм на четиридесет и пет!

-         А аз тази година направих шестдесет лазарника! – въздъхна мъжът – Ей, как лети времето, мама му стара!

-         Не е ли по-добре, да се върнете в Канада? – запитах, а мъжът се усмихна тъжно:

-         По-добре е! Но на тая възраст вече ми се ще, да живея на по-топло. Климатът там е различен….! А и пенсията ми е добра за тукашния стандарт. Само, дето се отучих да живея като скот! Тук е такава кочина….!

-         Така е! – съгласих се – Ако аз можех да отида в Канада, нямаше да чакам и час!

-         Не съжалявайте! Там всичко е уредено за обикновения човек, но е някак скучно. Спокойно и сигурно е във всяко отношение. Обаче, ние изкарахме двадесет и две години и така не можахме да свикнем! Все ни теглеше насам…!

-         Тате! – не издържа, да не се обади циганчето – В Канада има ли цигани?

Двамата с мъжа се засмяхме. Той си намести очилата и отвърна:

-         Цигани има навсякъде по света!

-         Само, че тука са роми, нали? – уточни малчуганът.

-         Абе ….! Все са си цигани, ама нейсе!

-         А аз като съм вече с вас, ще стана българин, нали?

-         Ти и сега си българин, моето момче!

Някак неусетно към нас приближи тролейбус. Отвори вратите и се качихме. От кондукторката разбрах, че е в моята посока. Застанах прав, като се хванах се за една седалка, а мъжът седна на последния ред седалки.В него се гушна циганчето. Не знам защо, но ми стана тъжно.

 

                                                                          Красимир  Бачков




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1430873
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031