ВРЕМЕ Е ЗА ВОЙНА !
Писна ми от тъпанари, анархия и безразличие! България се напълни с неграмотни селски бекове, откраднали по някой лев, установили се на синекурна служба и за наказание на тези, които ги търпят, да си правят евтин пиар по софри, сайтове, вестници и най-вече телевизия. Нищожествата, които дават модел за подражание чрез масмедиите вече са толкова много и толкова самозабравили се, че започнахме да ги приемаме за нещо нормално! Простащината отдавна си има дом и той се нарича България!
С един познат художник разговаряхме по този въпрос. Човекът е изключително талантлив и скромен, предпоставка да не бъде известен на никого, освен на ценители. Предварително искам да уточня, че за да рисуваш добре, се иска талант и много труд. Необходими са редица качества, които на повечето хора липсват. Нужно е да си наблюдателен, особено за детайла! А детайлите сбрани заедно, образуват цялото. За да пресъздадеш един образ или картина добре, трябва да имаш много точен поглед, да можеш да анализираш и накрая да умееш да го изобразиш кадърно. Ако притежаваш и богато въображение, ще си изключителен художник! Вече съм на прилична възраст, но до момента не съм срещал глупав художник! Тъпаците, образуващи една тълпа, иронично-надменно си позволяват да класифицират художниците като отвеяни, несериозни и ексцентрични хора. А то си е баш така, от гледна точка на тъпаците. Защото художника вижда неща, които един чалгар може да гледа всеки ден в продължение на години и пак да не успее да забележи. Един художник само от пет изречения успява да дешифрира умствения багаж на събеседника си и разбира се, да не спори с него. Мисля, че Айнщайн бе споменал, че освен космоса във вселената и човешката глупост е безгранична. Как да спориш с вариклечко, който кара „Мерцедес” с газова уредба и понякога закачва ремарке зад него?
А моят познат художник се усмихна тъжно, повдигна рамене и каза: - „ Нали си чел за криогенното замразяване? Аз се опитвам да живея в мой, изолиран от останалия свят. Не толкова на тялото, колкото на духа. Не, че успявам на 100%, но това донякъде ми помага да живея почти нормално. Знам, че не е най-добрия начин, защото ако не внимаваш, като нищо може да се превърнеш в социопат. Но, когато си малко над нещата, успяваш!”
Естествено, че ще се вижда ексцентричен и различен един човек на изкуството, в очите на банда тъпанари, свикнали да поркат като казаци, да спорят и се бият за футбол, и политика или да псуват повече от пиян ватман! Те нямат нито неговата душевност, нито онази чувствителност към света и събитията в него, да не говорим за интелекта му!
И когато по пътя се движат художник с малка резедаво боядисана „Хонда”, и зад него тъпа селска пръчка с „БМВ”, познайте какво се случва? Селският бек разминава художника, с възможно най-оглушителен рев от ауспуха на расовата си кола, подарена от крадливия му баща или купена с кражба или измама, и като стигне баир нагоре, нарочно забавя скоростта. Така убива инерцията на малката икономична кола на художника и ако той има неблагоразумието да започне да го изпреварва, цървула дава газ, и кара успоредно, докато не се създаде предпоставка за пътно произшествие! Обикновено накрая селският бек показва надменно среден пръст на художника и с мощен форсаж отлита към хоризонта. Всъщност, можем да направим аналогия от пътя с всичко, случващо се в родината ни! Такива са бизнесмените ни, политиците, „управляващите”, техническите специалисти и дори хората, занимаващи се с изкуство! Мръсна пяна, изскочила с ритници и лакти напред, за да покаже на другите, че е нещо повече от тях. Вярно, повече е, но в отрицателна величина! По-нахални, по-груби, по-невъзпитани, по-неграмотни, по-лоши, НО УСПЯВАЩИ!
А защо? На този риторичен въпрос може да се отвърне само по един начин! Докато не обявим открита, безусловна война на всички крадци, простаци, наглеци и лъжци в държавата, докато безразлично ги търпим, те ще продължат да успяват, да ни командват и да се гаврят с нас! НИКАКВИ компромиси не бива да се правят с арогантната простащина, който ни залива и мачка на пътя, от екрана на телевизора, от монитора на компютъра, на работното ни място или в населеното място, където живеем! Умишлено не соча примери. Толкова отчайващо много са, че с право ти идва да хванеш самолета за някоя друга държава, като единствено разумно решение!
Красимир Бачков
