Прилепите имат специфични духовни характеристики, описани от Рудолф Щайнер. И понеже както епидемията от тежък остър респираторен синдром (ТОРС), избухнала в Китай през 2003г., така и болестта ебола, а по всяка вероятност и сегашната пандемия са причинени от вирус, живеещ в прилепите, имаме основание да си припомним какво знае духовната наука за тези животни.

Из лекция от 28.10.1923, публикувана в СС 230 “Човекът като съзвучие на творящото, образуващото и формиращо мирово Слово” (леко редактиран и осъвременен превод на Димо Даскалов):

Когато слизаме надолу във въздуха, ние стигаме до онези същества, които съвсем не са могли да съществуват в определен период на нашата земна еволюция, например във времето, когато Луната още е била свързана със Земята, когато Луната не се е била отделила още от Земята. Тук ние стигаме до същества, които наистина също са въздушни същества, т. е. живеят във въздуха, но всъщност са вече силно докоснати от това, което е собствено на Земята, от тежестта на Земята. Пеперудата не е още никак засегната от тежестта на Земята. Тя пърха радостно в светлинния етер и се чувства като създание, родено от него. Птицата побеждава тежестта, затопляйки въздуха в своята вътрешност и чрез това тя самата става топъл въздух, който бива носен от студения. Тя побеждава тежестта на Земята.  

Онези животни, които според произхода си трябва всъщност все още да живеят във въздуха, но не могат да преодолеят тежестта на Земята, понеже нямат кухи кости, а такива, изпълнени с костен мозък, както и нямат въздушни торбички като птиците - това са прилепите. Прилепите са един твърде особен род животни. Те изобщо не преодоляват тежестта на Земята чрез вътрешността на своето тяло. Те не са светлинно леки както пеперудите, не са топлинно леки както птиците, а са подвластни на тежестта на Земята и се усещат вече в своята плът и кости.   

Ето защо на прилепите е неприятен например онзи елемент, в който пеперудите живеят изцяло - елементът на светлината. Те обичат сумрака. Прилепите трябва да използват въздуха, ала го обичат най-много, когато той не носи светлина. Те се отдават на сумрака, те са всъщност животни на здрача. И прилепите могат да се задържат във въздуха само благодарение на това, че имат, бих казал, карикатурни крила, които съвсем не са истински крила, а кожи, изпънати между удължените пръсти, парашути.    Благодарение на това прилепите могат да се задържат във въздуха. Така те побеждават тежестта на Земята, като и противопоставят нещо, което е свързано с тази тежест, противопоставят й го като противотежест. Но чрез това те са напълно впрегнати в областта на земните сили. Ние не бихме могли всъщност никога да построим летежа на пеперудата чрез физическо-механични конструкции, също и летежа на птиците. Нашата постройка никога не ще отговаря напълно на действителността. Трябва да внесем в тях нещо, което съдържа и други конструкции. Но можем напълно да конструираме летежа на прилепа посредством земната динамика и механика.  

Прилепът не обича светлината, не обича проникнатия от светлината въздух, а най-много слабо проникнатия от светлината сумрачен въздух. Той се различава от птицата по това, че когато гледа, птицата държи в погледа си това, което се намира във въздуха. Даже лешоядът, съзирайки агнето, чувства, че то е нещо, което се намира в края на атмосферата, когато той гледа отгоре това, което сякаш е нарисувано на Земята. И освен това неговото виждане не е чисто виждане, а жадуване, което ще разберете, ако наистина гледате летежа на лешояда, насочен към агнето, който е една изразена динамика на волята, на желанието.  

Пеперудата вижда по принцип това, което е на Земята, като в огледало; за нея Земята е едно огледало. Тя вижда това, което се намира в Космоса. Когато гледате как пеперудата пърха, трябва всъщност да си представите, че тя не обръща внимание на Земята, за нея Земята е едно огледало. Тя й отразява онова, което е в Космоса. Птицата не вижда земното, а това, което е във въздуха. Едва прилепът започва да възприема онова, през което лети или покрай което минава,  летейки. Тъй като той не обича светлината, той е неприятно засегнат от всичко, което вижда. И можем вече да кажем, че пеперудата и птицата виждат по един много духовен начин. Първото животно отгоре надолу, което всъщност трябва да вижда по земен начин, е неприятно засегнато от това виждане. Прилепът не обича виждането и затова той има нещо, което бих могъл да нарека  въплътен страх пред това, което вижда и което не иска да види. Той би искал да мине бързо покрай нещата: да трябва да вижда и да не иска да вижда - така би искал той да профучи, без да се задълбочи. И затова, защото иска да профучи навсякъде покрай нещата, той би искал да се вслуша така чудесно във всичко. Прилепът действително е животно, което постоянно се вслушва в своя собствен летеж, дали този летеж не е застрашен по някакъв начин.  

Разгледайте ушите на прилепа. От тях можете да видите, че те са настроени към страха от света. Такива са ушите на прилепа. Това са много странни образувания, те наистина са настроени за промъкване дебнешком през света, за страх от света. Всичко това можем да разберем само тогава, когато разгледаме прилепа в това отношение, в което сега го поставихме.  

Тук трябва да кажем още нещо. Пеперудата непрестанно отдава одухотворена материя на Космоса и тя е любимец на действията на Сатурн. А сега спомнете си, как аз казах тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система. Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета. Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата. Птицата - аз вече Ви говорих също и за нея - в своята цялост представлява всъщност една глава и в този затоплен въздух, с който лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият сънищен образ на Космоса. Така че можете да кажете за пеперудите: Земята е заобиколена от тях като от една тъкан, те са космическият спомен; за рода на птиците: това е космическото мислене; за прилепа: той е космическият сън, космическото сънуване.   

Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват като прилепи в пространството. Както сънят обича сумрачната светлина, така и Космосът я обича, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние виждаме въплътени в пояса от пеперуди, опасващ Земята; живеещите в настоящето мисли виждаме в пояса, образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо, въплътени в прилепите.   

И ако се задълбочите във формата на прилепа, Вие ще почувствате колко сродно е наблюдението му със сънуването! Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: та ти сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо, излязло вън от обикновената физическа действителност.  

Следователно можем да кажем: Пеперудата изпраща одухотворената субстанция в царството на духа през времето на живота си, а птицата я изпраща след своята смърт. А какво прави прилепът? Прилепът отделя одухотворената субстанция, особено онази одухотворена субстанция, която живее в опънатите кожи между пръстите, отделя я през време на живота си, обаче не предава субстанцията на Вселената, а я отделя в земния въздух. Чрез това сякаш непрестанно се раждат духовни бисери в земния въздух. Така Земята е заобиколена от постоянното мъждукане на излъчващата се духовна материя на пеперудата, имаме постоянното искрене на онова, което идва от умиращите птици, но обратно към Земята се излъчват онези странни примеси във въздуха, там където прилепите отделят това, което одухотворяват.   

Тези са духовните образи, които винаги виждаме, гледайки как прилепът лети. Всъщност той постоянно има зад себе си, подобно на кометите, нещо като опашка. Прилепът отделя духовна материя, обаче не я изпраща по-нататък, а я изтласква обратно във физическата земна материя. Той я изтласква обратно във въздуха. И както с физическите очи виждаме прилепа да пърха, така също можем да видим как пърха във въздуха съответният духовен образ на прилепите, които свистят през въздушното пространство. Знаем, че въздухът се състои от кислород, азот и други съставни части, но това не е всичко - той се състои също и от духовните влияния на прилепите.    Колкото и странно и парадоксално да звучи, този сънищен род на прилепите изпраща малки призраци във въздуха, които след това се съединяват в една обща маса. В геологията това, което е под Земята като скална маса, се нарича магма. Това е разтопената като каша скална маса. Бихме могли да говорим за една духовна магма във въздуха, която произхожда от излъчванията на прилепите. В древните времена, когато е съществувало инстинктивното ясновидство, хората са били много чувствителни към тази духовна магма, както днес някои хора са чувствителни към нещо по-материално, например лоши миризми; само че бихме могли да смятаме това за нещо, да кажем по-плебейско, докато в древните времена на инстинктивното ясновидство хората са били чувствителни към това, което съществува като остатък от прилепите във въздуха. Те са се защищавали срещу него. И в някои мистерии са съществували специални формули, чрез които хората се затваряли вътрешно, за да няма власт върху тях този остатък на прилепите. Защото ние хората не вдишваме с въздуха само кислород и азот, а също и тези остатъци на прилепите. Но днешното човечества не е стигнало до там, да се пази от тези остатъци на прилепите; докато срещу лоши миризми например то е много чувствително, към остатъците на прилепите е извънредно нечувствително. Днешните хора поглъщат тези остатъци, можем наистина да кажем така, без да чувстват ни най-малко отвращение. Това е твърде странно - хора, които иначе са много превзето чувствителни, поглъщат в огромно количество това, за което говоря тук. Но така то влиза вътре в човека, като не отива във физическото и етерното тяло, а в астралното.   Да, вие виждате, че тук стигаме до странни връзки. Науката за Посвещението ни води навсякъде във вътрешността на връзките: тези остатъци на прилепите са най-желаната храна на съществото, което тук в моите лекции Ви описах като Змея (т.е. Ариман). Само че те трябва първо да бъдат вдишани в човека, тези остатъци на прилепите. И Змеят има своите най-добри опорни точки в човешката природа, когато човекът остава своите инстинкти да бъдат проникнати от тези остатъци на прилепите. Те ровят там вътре. Тяx изяжда Змеят и от това затлъстява, естествено духовно казано и добива власт над човека, добива власт над него по най-разнообразен начин.   

Тук положението е такова, че днешният човек също трябва да се пази от тях. И защитата трябва да дойде от това, което беше описано като новата форма на борбата на архангела Михаил със Змея. Това, което човекът добива като вътрешна сила, когато приема импулса на Михаил така, както това бе описано тук, това го предпазва от храната, която Змеят трябва да получи; тогава той се защитава против неправомерните остатъци на прилепите в атмосферата. Ние не трябва да изпитваме страх пред това да извличаме истините от вътрешните мирови отношения, ако искаме действително да проникнем в тях.