ПРОИЗШЕСТВИЕ

         Бай Георги Енелото си заръча трета ракия. Щом я получи отпи малко, замези с търкалце кисела краставичка от туршията пред него и продължи разговора с два пъти по-младия си съселянин Жечо.

-         Животът е като свещица, моето момче! Може да работиш цял ден, може да лежиш, но свещицата ти гори без почивка! И като ти дойде времето, онзи горе я духа! Фют и толкоз!

-         Абе, друго си е да лежиш цял ден, вместо да се бъхтиш да работиш! – отвърна подсмихвайки се Жечо.

-         Млад и зелен си още, момче! Мислиш, че от мързел се прокопсва!

-         А не е ли така?

-         Човек от лежане се скапва по-бързо. Като работиш, се поддържаш във форма, по-малко боледуваш, по-жизнен си!

-         Абе, нека някой ми плаща да лежа, вместо да работя, ама няма такъв балама …!

    В този момент вратата на кръчмата бавно се отвори. През нея се провря, лазейки на колене, целият облян в кръв Лазар – горския. Претърколи се на пода и изхърка дрезгаво. Всички мъже в кръчмата скочиха и се скупчиха над него. Бай Георги нареди на кръчмаря да донесе вода, повдигна главата на пострадалия и запита:

-         Кой те подреди така, бе Лазаре?

-         Циганите! – изхриптя горският – Хванах две каруци с дърва и циганите ме бастисаха!

-         Брей, че са те потрошили тия гадове! – въздъхна бай Георги и започна да мие с вода лицето на пострадалия. Встрани Жечо звънеше по телефона на полицаите и нещо се караше с тях.

-         Щели да дойдат след два часа! Имало меле в Цонкова махала и нямали свободни хора за тук. Ега ти полицията! Че той до два часа Лазар може и да пукне …!

-         В Цонкова махала са само цигани! Докъде я докарахме, ей! – изпъшка кръчмарят и отиде пак за вода.

     Лазар стенеше от болка, но търпеше. Знаеше, че в този пущинак няма доктор, полицията е почти безучастна, а над тях е само Бог. Ден след ден България си отиваше, сигурно и безвъзвратно. Малкото останали тук хора измираха от старост, а по-младите заминаваха в чужбина. Живеещите тук бяха всекидневно ограбвани и малтретирани от цигански банди. За разлика от застаряващото българско население, почти без деца по селата, циганите се множаха като зайци. Безпросветни, гладни и озлобени, те нападаха всичко и всеки, за да се сдобият с храна или пари. Заграбваха къщите на отсъстващите стопани, но не обработваха земята, нито отглеждаха добитък, за да се изхранват. С паричните помощи за многобройните им деца, държавата ги бе превърнала в паразити, безполезни за себе си и обществото.

         Докато мъжете се суетяха край пострадалия горски надзирател, в кръчмата влезе Айшен, най-голямата дъщеря на стария циганин Радан. Тя плахо се приближи, стиснала в юмруци двете си ръце. От разплаканите и черни очи се бяха спуснали по лицето две мътни следи, прокарани от сълзи.

-         Ти що търсиш тука, ма? – забеляза я Жечо.

-         Аз, ….. за Лазар дойдох! Да го видя. Нашите го пребиха …!

-         Защо го биха? – обади се кръчмарят.

-         Заради дървата! Лазар каза да не секат повече, но Фикрито бе пиян и му налетя …! Лазар го ступа набързо, но нашите скочиха и …. стана тя!

-         Стана, я! Що простотия стане, все вие сте забъркани! Не мирясахте, ей! – кресна Жечо, а бай Георги го спря с ръка:

-         Чакай! Ти какво искаш сега? – обърна се той към младата циганка. Момичето закърши ръце смутено:

-         Нищо не искам! Само да видя, че Лазар е жив! Може и да помогна нещо …!

-         Хайде, върви си! Жив е горският, а от теб помощ не щем!

-         Недей така, бай Георги! Не ме пъди! Аз го искам Лазар! Ако не се жени за мен, поне деца може да ми направи! От малка ми е легнал на сърцето!

Мъжете се спогледаха. Бай Георги притеснено си подръпна мустака:

-         Ти не беше ли момата, дето два пъти бяга от вашите?

-         Ши бягам, ами! Искат да ме женят за нашти цигани! А Лазар не разбира от тия неща! Все ходя подире му, нишани му давам, че го искам а той ….! – Тя приседна в края на пейката, до главата на горския и внимателно го погали по косата.

-         Те ти булка, Спасовден! – възкликна кръчмарят – Едните го бият до умирачка, тя иска деца от него! Иди, че го разбери тоя шантав свят!

На пейката горският се размърда и отвори очи. От подпухналите му, нацепени устни се отрони стон:

-         Вода!

Младата циганка скочи, напълни чаша вода от чешмата на бара и като му повдигна главата, му даде да пие. Горският преглътна трудно, а останалото разля върху себе си. Неочаквано за всички, а вероятно и самата нея Айшен се наведе и го целуна. Мъжете се спогледаха и започнаха да се връщат към масите си.

-         Ти полежи малко, тя ще те наглежда! – заръча бай Георги на горския – А вие елате, да си допием ракията! Види се и тоя път ще се разминат нещата! – подбра Жечо и кръчмаря старецът. Малко по-късно той бавно вдигна чашата с ракия и рече:

-         Нужни ми бяха седемдесет и две години, за да проумея, кое колко струва в живота! Сигурно съм бая глупав! Вижте това момиче, как знае, какво и кого иска! Шапка и свалям за куража!

-         Ааааа, ….! Те ще ме бият, ако се прибера! – обади се Айшен – Страх ме е от нашите, ама не ми пука! Ши заведа Лазар у тях и докато не се оправи, няма да си тръгна! Ако рече пък да остана, празник ши стане!

   Горският с мъка се надигна, захлупи в шепа вкопчените една в друга ръце на момичето и прошепна:

-         Да вървим, Айшен! Искам да си легна в къщи, че всичко ме боли!

   Двамата бавно излязоха от кръчмата. Преди вратата да се затвори, през нея се провря пъстра котка. Тя несигурно доближи масата на мъжете и жално измяука.

-         Добре дошла, писано! – подръпна мустак бай Георги – Само ти липсваше тук.

                                                                       Красимир  Бачков