Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2017 19:49 - Двамата Митака
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4548 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Двамата  Митака

 

         Уморена от дългият път, пролетта стигна до крайната градска уличка и стана неволен свидетел на една съвсем незначителна случка. В двора на предпоследната къща старият Митак се почесваше по буйно обраслият с косми врат и  оглеждаше с възхищение една жълто боядисана ръчна количка. Встрани се мъдреше старата му, приспособена от бебешка количка, за събиране на пластмаса и хартия каручка. Тя бе неугледна, в сравнение с жълтото изящество, затова стария Митак въздишаше тежко. Зад полуотворената входна врата надничаше малкото Мите и се подсмихваше:

-         Вземи я, тате! За тебе е!

-         Ама, как така? – изпъшка бащата – От къде дойде това чудо?

-         За рожденият ти ден! – обясни синът.

  Старият Митак пое дълбоко въздух, зачервените му очи са напълниха с влага и той смутен закашля. Не очакваше толкова хубав подарък от сина си и не знаеше какво да каже, затова пристъпи към него и грубо го гушна. С дрезгав от алкохола и вълнението глас изръмжа:

-         Иди си погледни в раничката, при учебниците! Там е твоето подаръче.

Малкото Мите се обърна и влезе в стаята. След малко излезе с блеснали очи.

-         Таблет! Тате, откъде го взе? Той е много скъп!

Старият Митак се усмихна тъжно:

-         От магазина, разбира се! А парите какво са? Просто средство, за да зарадваш някого на рождения му ден!

 И двамата имаха рожден ден днес. Бащата наближаваше шестдесетте, бе бивш метеоролог и настоящ клошар. Синът му бе във втори клас, учеше се отлично и бе най-симпатичното хлапе в цялото училище. Майката бе починала, още докато Митето беше бебе. Двамата Митака се справяха малко трудно с домакинството, в малката къща бе разхвърляно и не особено чисто, но бе уютно, като в дупка на къртица.

  За обяд малчуганът бе изпържил яйца на очи. Бащата се завъртя из двора и наскуба няколко стръка едва набол чесън. С едно замахване свали трохите от масата и тежко се отпусна на стола. Мълчешком двамата започнаха да се хранят. По едно време Митето се плесна по челото и скочи. Прибяга до мазето и се върна с бутилка бира, която сложи пред баща си. Старият Митак му благодари с поглед и си наля. Преди да отпие подаде чашата на сина си, за да отпие от пяната. Това бе стар техен ритуал. Щом приключиха обяда, с омазана от олио брада, бащата доволно въздъхна и запита:

-         Такива колички не се продават никъде! Как успя да я направиш?

-         От есента помагам на чичо Данчо в гаража. Вместо да ми плаща се разбрахме, да ти направя хубава количка.

-         Хубава количка, значи? – почеса се по брадата бащата. – Цели двадесет и две години бях метеоролог в една станция на Стара планина, моето момче! После се срещнахме с майка ти, появи се ти и слязохме в града, за да те гледаме като всички деца. Обаче в града така и не успях да си намеря работа! И неволята ме преквалифицира в …. клошар! Ако растеше горе в планината, щеше да подивееш! Само ако знаеш, колко красиво е в планината……!  Докато бях там, се чувствах като Бог! Ех ….!

-         А ти как събра пари за таблет, тате?

 Старият Митак махна безгрижно с ръка:

-         Остави! Намерих му колая някак!

  Той спести тъжната истина, че бе отишъл на зъболекар, където му свалиха златните коронки на зъбите и му поставиха евтино изкуствено чене. С него се хранеше и говореше по-трудно, но това бе бял кахър. По-важно бе, че синът му вече нямаше да гледа отстрани, как другите деца си играят на таблет. Това му носеше тиха радост и бащата бе ужасно горд, че макар и на стари години, имаше такъв добър и умен син. Той разроши косата на момчето и излезе на двора. Протегна се като стар котарак и викна:

-         Мите! Я ела да видиш нещо!

  Момчето изскочи бързо. Погледна където сочеше баща му и възкликна:

-         Ей, че са хубави!

 Трогната от двамата Митака, пролетта им бе оставила малък, красив подарък. Точно под старата дюля бяха пробили влажната пръст няколко кокичета. Те поклащаха леко главички, сякаш поздравяваха рождениците. Слънцето печеше силно, а в синьото небе писукаха ято косове. Те се спускаха вихрено надолу, после се стрелваха нагоре, като образуваха причудливи фигури. Магията на живота продължаваше.

 

                                                                                     Красимир Бачков

 




Гласувай:
4


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1430986
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031