СЪСТЕЗАНИЕТО
За осемнадесетият си рожден ден Лъчо получи от баща си подарък почти шестдесетгодишно „Рено – Алпин“. Старият се почеса по носа и смутено рече:
- Знаеш, че ако имах възможност, бих ти купил нов „Мерцедес“, а не тоя стар боклук, но ….! Така ще можеш да се ровиш в нея, ще научиш частите и кое за какво служи, а ако успееш да я стегнеш, ще имаш една доста бърза и красива кола! Повярвай, за тази кола съм мечтал на твоята възраст, но нямаше как да я сбъдна по онова време!
- Тате! – само каза синът и в знак на благодарност го прегърна през врата, като си допря главата в неговата. Той знаеше, че от години баща му събира пари в една стара ламаринена кутия за бисквити и сега бе сигурен, че кутията е празна. Впрочем, колата изглеждаше доста прилично за годините си и синия цвят бе любимия му, което правеше подаръка още по-желан.
Изведнъж всичко си дойде на мястото и дните, които се заредиха, бяха изпълнени с много труд и удоволствие от стореното, за да се върне колата към нов живот. Тази година Лъчо бе завършил училище и отскоро работеше в една пицария, където разнасяше поръчки за дома, с една малка „Тойота“. Всяка свободна минута използваше, за да работи по „Рено“ - то. Макар и стара, колата бе доста запазена, без сериозна ръжда и с перфектен мотор. Лъчо я бе разглобил почти цялата и по стените на гаража им висяха закачени калници, капаци и разни части. Всеки ден при него се отбиваха Жоро и Борето, двамата му най-близки приятели, които не работеха, защото есента щяха да бъдат студенти в университета. Понякога се отбиваше и Тишо, синът на Янко Добрев, местния бизнесмен и собственик на две мебелни предприятия и месарски цех. На него не му се налагаше да работи, защото щеше да наследи семейният бизнес и парите на баща си. Притежаваше чисто ново „БМВ“ и често въртеше гуми с него, за да се фука и дразни останалите. В късния понеделнишки следобед той спря пред гаража и свирна с клаксона. В момента Лъчо бе свалил спирачния апарат на едното колело и се чудеше какво да го прави.
- Не гледай умно, Лъчо! Това част от колата на Фред Флинстон ли е? И откъде изобщо го изкопа тоя таралясник? – присмя се Тишо.
- Подарък ми е от тате! – неохотно отвърна Лъчо.
- Че той по-добре един нов велосипед да ти беше купил! Тая антика едва ли ще стане отново кола! На всичко отгоре „Рено“!!!
- Какво, като е „Рено“?
- Мани се с тая бракма! Кола с вагина за емблема не става за мъж, приятел! Друго си е „БМВ“ – то! Това е най - гъзарската кола, визитна картичка за всеки успял пич!
- Аз не съм гъзар и ако ме питаш, повечето собственици на „БМВ“ – та са обикновени комплексари!
- Не те питам, щото ако те питам, колко кинта имаш в джоба си, веднага ще млъкнеш!
Лъчо бръкна в джоба на омазания си гащеризон:
- Имам към тридесет лева. Защо?
- Ето, точно седем стотака! – извади с два пръста от джоба на ризата си няколко зеленикави банкноти Тишо. – Кой сега е комплексар, а?
- Ти, разбира се! – ухили се Лъчо – Моите тридесет лева съм изкарал с труд, а твоите седем стотака си получил от баща си, наготово!
- И какво от това? Ако сваля някое гадже, мога да го заведа на ресторант, бар и накрая в хотела, да правим любов, а ти най-много да му купиш сладолед …!
- Всеки обича сладолед!
- Обаче, никоя готина мацка няма да тръгне с мизерник, нали?
- Аз бих тръгнала! – обади се отстрани Ралица, най-хубавото момиче в целия квартал. Тя неусетно бе приближила до тях и чу последните думи от разговора. – Ако мизерника е Лъчо и освен, ако не ме броите за готина мацка!
- Оооо, Раличке! – светнаха очите на Тишо - Що не хвърлиш тия ролери от краката си, да те повозя малко на супер кола, а? Отиваме, където кажеш! При мен всичко е квалитетно – кола, удоволствия, секс …!
- Айде, успокой топката! За секса трябват двама души, Тише!
- Ти и аз! Двамата, нали?
- Не си познал! Виж, ако Лъчо си сглоби колата, може и да се навия! Това „Рено“ изглежда много секси, в сравнение с клиширания ти баварец!
- Бягаш си от късмета, Рали! – разочаровано констатира Тишо и като даде мръсна газ, изчезна някъде.
- Ти сериозно ли би се разходила с мен, ако сглобя колата? – опита си късмета Лъчо.
- Само при условие, че щом я направиш, първо мен ще повозиш!
- Еха, супер си! И през нощта ще бачкам, но ще я стегна, да знаеш!
- Обещаното си е обещано! Ще те чакам, Лъчо! – усмихна се тъй загадъчно Ралица, че на момчето му се зави свят от радост. Нямаше момче в квартала, което да не въздишаше по нея и доколкото бе известно, тя все още нямаше приятел. Лъчо я изпрати със светнал поглед, докато тя се плъзгаше на ролерите към края на улицата. След това заработи с нови сили, завладян от хубави видения.
До края на лятото „Рено“ – то се превърна в толкова симпатична кола, че дори непознати, които минаваха край гаража се спираха и разпитваха Лъчо за нея. С помощта на Жоро и особено на Борето, който му даде в заем парите, заделени за мотоциклет, Лъчо успя да я стегне и боядиса, да облече седалките с нова кожа, и сега в гаража стоеше едно малко бижу на автомобилната промишленост. В началото на септември, придружен от двамата си приятели, той отиде до кооперацията, където живееше Ралица и силно свирна с пръсти. На един от балконите се показа посивял старец, който се тросна:
- Кво си се разсвирил като чобанин, бе? За тебе звънци няма ли?
Докато се чудеше, какво да му отвърне, Лъчо видя да се отваря прозорец на третия етаж и от там махна с ръка Ралица:
- Веднага слизам!
Тя дотърча след малко и с широка усмивка запита:
- Ще ме возиш с колата ли?
- Да, ….. нали обеща?
- Дадено, но покани и Тишо, да погледа, ….. как една мацка се вози с един мизерник, в една бракма, с вагина за емблема!
Трите момчета избухнаха в смях и тръгнаха към гаража. До тях като малко момиченце подскачаше Ралица и се шегуваше за какво ли не. Обадиха се на Тишо и след малко той паркира черното „БМВ“ , за да погледа изкарването на „Алпина“. Лъчо го запали в гаража и бавно излезе на улицата. Слезе от колата и отвори вратата, за да влезе Ралица. Като се преструваше на много важна дама, тя седна и прати въздушна целувка, за да ядоса Тишо. Синът на богаташа гледаше замислен, защото не очакваше старата френска кола да придобие толкова перфектен спортен вид. В един миг той дойде при Лъчо и предложи:
- Да направим състезание! Ако на един километър ме победиш, печелиш хиляда лева! Ако загубиш, аз печеля целувка от Ралица!
- Че аз да не съм собственост на Лъчо?! Как се хващате на бас, без изобщо да ме питате? Но, ако е заради баса, аз имам спестени към 600 лева! Готова съм да ги заложа въпреки, че най-вероятно ще загубим!
- Става и така! – мрачно поклати глава Тишо. – Излизаме на магистралата и уточняваме, откъде до къде ще се състезаваме! О, кей?
- Чакай малко! – спря го с ръка Лъчо – Аз изобщо не съм пробвал колата на пътя! Палил съм я много пъти, но само в гаража. Не съм сигурен, как ще върви изобщо!
- Имаш един час, за да я пробваш! След това идвай на магистралата, след бензиностанцията на изхода на града! Това устройва ли те?
- Устройва ни! – обади се Ралица от колата. Лъчо я погледна, пое си дълбоко въздух и махна с ръка:
- Да става, каквото ще! Поне ще опитаме ..! Идвате ли, момчета?
Жоро и Борето се ухилиха съгласни, а край тях се присъединиха още няколко от случайно събраните пред гаража зяпачи. За да няма измама, в началото и края на отсечката за състезание, се разбраха да застанат няколко души. След като покара около час, Лъчо с много повече надежда от началото каза на Ралица:
- Тоя „Алпин“ е направо невероятен, особено от старт! Нищо чудно, да победим Тишо!
- Хич да не ти пука! Дори да загубим, пак ще спечелим …!
- Какво, …. ще спечелим? – не разбра Лъчо. – Особено ме е яд, че в момента не разполагам с пукнат лев! Но, след няколко месеца ще ти върна парите! Обещавам!
- Чакай, глупчо! – сложи показалец върху устните му Ралица – Това са моите пари и аз ги харча, както намеря за добре! Ясно?
- Да, де …. ама!
- Никакво ама! Ти съгласен ли си, ако загубиш състезанието, да спечелиш една готина мацка?
Той погледна към нея, посочи я и несигурно запита:
- Вярно ли? Че то, ако е така, изобщо няма да се състезавам!
- Неееее! Не се измъквай, мошенико! Само със състезание можеш да си получиш наградата! Иначе не!
- Да тръгваме, тогава! – запали колата той и с приглушено ръмжене се насочиха към магистралата. Там вече ги чакаше „БМВ“ – то, а Тишо нервно пушеше цигара, подпрян на задния калник.
- Вече мислех, че сте се отказали! – иронично подхвърли той.
- Готов ли си? – запита Лъчо.
- Да съм номер едно, съм винаги готов! – надуто рече Тишо, влезе в бавареца, запали го и след миг стартираха. За всеобщо учудване „Рено“ – то изпревари немската расова кола с няколко дължини и продължи да фучи сърдито напред. Към средата на отсечката двете коли се изравниха и в края на тези хиляда метра „БМВ“ – то стигна първо. Двамата състезатели изтеглиха колите в аварийната лента и скоро всички зрители се събраха край тях.
- Е, кво праим сега? – имитирайки катаджиите, поклати глава Тишо. – Олеквате с шест стотака, а? Но, ….. аз продължавам да твърдя, че една целувка от Рали може да се счита за плащане на баса!
- Ще получиш парите, като се приберем! – отвърна Ралица, приближи се до Лъчо и пред всички го целуна в устата. – Така смятам, че дори победени не сме втори, защото сме вече заедно!
- Ихуууу! – провикна се Борето – Ето това се казва победител в състезанието!
- Кво ше кажеш, за това, Тише? – ухили се Жоро.
Тишо сухо преглътна, повдигна вежди и иронично каза:
- Аз като гъзар и собственик на клиширано „БМВ“ мога да си позволя, да ви подаря тия шестотин лева, дето ги загубихте! Да имате за сладолед и ….. меден месец!
- Еееее, верно, пич си! – подсвирна Борето, дойде до Тишо и му стисна ръката.
По магистралата край тях прелитаха десетки коли, зяпаха ги, но на участниците и зрителите от импровизираното състезание изобщо не им пукаше, защото знаеха, че на всеки ще се отдаде възможност, да победи един ден …. В ЖИВОТА !
Красимир Бачков