Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12 11:19 - НИКОЙ И НИЩО
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2400 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

НИКОЙ  И  НИЩО

 

         В панелният жилищен блок на края на града живееха обикновени хора. Наоколо нямаше скъпи кооперации, масивни гаражи и престижни заведения. На малкият пазар между блоковете се намираха всички нужни на хората магазини, фризьорски салони, пицария и малка кръчма. Няколко глутници улични кучета се въртяха край контейнерите за отпадъци, няколко клошаря подхвърляха на гладните песове остатъци от храна и така съвременната мизерия бе сложила своя печат на този краен, български квартал.

         Петко стана от стола до заледения от студа прозорец, облече си шубата и тръгна към магазина за хляб. Вече пета година живееше сам в апартамента. Жена му отдавна се бе устроила в Гърция, като гледачка на някакъв старец, бе му поискала развод ей така без причина и той и го даде. Тъй като апартамента бе наследен от родителите му, нямаше проблеми около делбата. Дъщеря му работеше като градинарка в Испания. Там бе срещнала някакъв румънец, с когото живееше и вече си бяха създали две деца. Освен една картичка и три снимки от тях, Петко друго нямаше. Отскоро пенсионер, той се чудеше, как нелепо бързо бе преминал живота му, как от мечтите и надеждите не бе останало нищо и когато се погледнеше в огледалото, се отдръпваше с боязън. От там го гледаха сивите, уморени очи на някакъв непознат старец …!

         Той се спусна по стъпалата, защото асансьорът не работеше поради неплатени сметки и закрачи по непочистената от снега улица. Стъпваше по коловозите, направени от колите и както си вървеше, се подхлъзна и падна. Нещо в левият му крак изхрущя и непоносима болка му спря дъха. Той се надигна на лакти, но не успя да се изправи. Явно кракът му бе счупен. Няколко човека минаха край него, но никой не спря, не попита защо е паднал, не помогна… Той опита да се влачи по земята и тъкмо бе изминал няколко метра, когато над него се надвесиха две циганчета. Бяха с качулки на главите, около петнайсетина годишни и с цигари в устите. Едното го хвана отляво, другото отдясно и така го повлякоха към блока. Щом изкачиха с усилие трите етажа и влязоха в апартамента, те го оставиха на леглото и заоглеждаха из стаите.

-         Ти си много беден, бе човек! – учуди се едното момче – Дори телевизор нямаш! Къде ти е телефона?

-         Нямам телефон! Няма с кого да говоря. Имам тук едно старо радио! – отвърна със стиснати зъби Петко.

-         Абсолютен боклук! – рече другото момче, огледа стария транзистор „Веф“ и го подритна с пренебрежение – Дай някой лев за това, че ти помогнахме!

Петко бръкна във вътрешния джоб на шубата и извади портфейла си. Отвори го, но в този момент момчето се пресегна и му го взе. Бързо изкара парите и го захвърли на земята:

-         Айде, мерси! Да се оправяш, дядка!

Двете циганчета напуснаха стаята. Бяха му взели цялата пенсия. Сега нямаше пари дори за хляб. Той се отпусна на леглото и сякаш потъна в безкрайна, черна дупка.

         В края на зимата, непоносимата миризма на разлагаща се човешка плът принуди съседите, да влязат в апартамента на Петко. Когато малко по-късно домоуправителят слезе при входа, друг съсед запита, какво се е случило, че така вони.

-         Нищо особено! – отвърна свъсен домоуправителят – Спасил се е още един мизерник!

-         Кой ?

-         Никой! …. Дори името му не знам!

 

Така, лека полека си отиваше България!

 

                                                                                     Красимир  Бачков




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 476723
Постинги: 413
Коментари: 443
Гласове: 1056
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031