ФЕЯТА  НА  ЧИРАЦИТЕ

         Началната учителка Любка Занева бе преминала четиридесетте, но изглеждаше значително по-млада. Вероятно за това вина имаха децата, с които тя общуваше всеки ден и които много я обичаха. Не успяла да създаде свое семейство и деца, тя се отдаваше на професията безрезервно.

    Отскоро, встрани от училището започна да се строи нова кооперация. Върху издигнатите вече пет етажа, се виждаха строителни работници. Те се занимаваха с пряката си работа, но понякога подсвиркваха неприлично, щом на двора се появеше хубавата учителка. Това забавляваше децата, но разстройваше часа, най-често по физическо възпитание. Любка от една страна се ядосваше, но от друга се изчервяваше от задоволство. Щом на тази зряла възраст все още успяваше да провокира мъжкото внимание, значи не всичко бе загубено. Така постепенно строителите научиха, кога са часовете и по физическо, и щом класът се появеше, го посрещаха като спортен тим, с шум и възклицания. Обикновено Любка се обличаше с черен клин и горнище от анцуг, които подчертаваха стройните и крака, и тяло. Този понеделник обаче се появи във светло виолетов спортен костюм, който екзалтира до крайна степен строителите. Те завиха като хиени, засвиркаха с пръсти и започнаха да хвърлят празни чашки от кафе. Това не остана незабелязано от строителната техничка на обекта. Тя нацупи пренебрежително устни и сподели с архитекта на строежа:

-         Феята на чираците пак се появи! Гледай само, как се е гиздосала! И нашите магарета нали нямат акъл, все по нея зяпат!

-         Защо? Като гледам, жената си я бива! – отвърна архитекта и замислено изтри очилата си.

-         Може и да хваща окото, но не е първа младост вече! На всичко отгоре разправят, че била стара мома! Ама, какво чакаш от даскалица …! – завистливо приключи обсъждането техничката.

Архитектът прокара пръсти през оредялата си коса и загадъчно се усмихна.

         Когато на другата есен кооперацията бе вече готова, а учебните занятия започнали, се случи нещо трогателно. Цял клас деца се изсипаха в двора на училището. Те отрупаха с цветя учителката Любка Занева и обещаха да я посещават, когато се роди бебето. Хубавата учителка вече бе в напреднала бременност, а пред входа я чакаше същия архитект, който бе строил кооперацията. Те двамата бяха чудесна двойка, затова когато учениците започнаха вкупом да викат с все сила „Довиждане“, строителната техничка, притаила се на втория етаж на новата сграда изтри една сълза от лицето си и въздъхна:

-         Аз дванадесет години го гоня тоя архитект, а феята на чираците го забърса за нула време, само с един лилав анцуг! Ако има правда на тоя свят, здраве да е…!

                                                                               Красимир  Бачков