Четвъртък

 

         По-объркан не бях се чувствал през целият си досегашен живот. Ако погледнех отстрани към себе си, какво виждах? Млад, симпатичен мъж на тридесет и четири години, постигнал почти всичко в кариерното си развитие, който обаче работи като обикновен учител по български език, в едно циганско училище. Имах дете, но не му бях реален баща, бях влюбен в жена, която живееше при друг мъж! Както казват хората – нито риба, нито рак! Разбирах, че трябва да променя нещо, да взема в ръце собственият си живот  или да си отвоювам Диана и дъщеря си, или да се върна към бившият си безгрижен живот на Петел. И понеже мисленето ми дойде в повече, се поддадох отново на импулса.

         Бяхме в голямо междучасие, когато видях колежката по физическо да преминава през двора, със закуска в ръка. Сетих се за поръчението на директора и когато наближи до мен, я спрях:

-         Колежке, от всичко чуто до момента от директора, оставам с впечатление, че сте човека, който заслужава най-голямо уважение тук!

От учудване тя се задави. Потупах я по гърба, тя сложи ръка пред устата си и отвърна:

-         Вие ме изумявате! Точно директора да каже добра дума за мен, просто не вярвам!

-         Че кой е казал, за добра дума? По-скоро е обратното и точно затова си направих съответния извод!

-         Е, така може! – усмихна се тя. Действително бе приятно момиче.

-         А похвали ли се, че ме е чукал? Че е чукал всички, впрочем?

-         Това бе основния предмет на разговора ни. Заръча да ви обърна особено внимание, като най-непокорна от всички кокошки в курника и при възможност, да ви „опраскам“!

-         Тоя гнусен, крадлив и лъжлив пръч! Ако имах възможност да си намеря работа другаде, не бих стояла и секунда тук! А вие …. сега изпълнявате поръчението ли?

-         Всъщност, едва ли ще ме огрее! От една страна вече се разкрих, а от друга, ще направите всичко възможно, за да не се изпълни желанието на шефа.

Тя ме изгледа с кафявите си, извити като на японка очи и се засмя:

-         Само на шефа ли е това желание или и вие имате такова?

Момичето бе искрено и заслужаваше същото от моя страна:

-         Трябва да призная, че съм се накиснал в ужасна каша! Онзи ден ми се роди дъщеря, но жената, която обичам живее с друг мъж. Толкова съм объркан, че не знам какво да правя! И честно казано, имам нужда от един хубав секс, за да дойда на себе си! Вие бихте била страхотно решение на проблема, поне за момента, но …!

Тя не реагира по никакъв начин. Само ме изгледа особено и влезе в училището. До края на часовете се чувствах, като единствения и най-голям глупак не само в училището, но и в целия квартал.

         Още не бе ударил звънеца за последния час, когато ми звънна Диана. Бе много изнервена и почти крещеше:

-         Снощи не съм мигнала! Това малкото плака часове наред и ни изтормози! Докато не се оправим, няма да ти звъня! Разбра ли, Иво?

-         Мога ли да направя нещо за вас?

-         Можеш да ме оставиш на мира, за известно време! Едно е да направиш дете, а съвсем друго да се грижиш за него!

-         Не съм  отказвал да се грижа за детето, нито за теб! Ти сама го реши!

-         А как щеше да го направиш, моля? Със заплатата си на даскал и в тясната си гарсониера ли?

-         Диана…!

-         Затварям!

Тя приключи разговора, а аз нищо не разбрах. Според думите и излизаше, че е предпочела колегата си Тошев, само защото той разполагаше с голям апартамент и по-голяма от моята заплата? Това ми се видя толкова абсурдно, че и теглих една благословия на ум и пуснах учениците да си ходят. Качих се в колата и реших, щом Диана е толкова лоша, като се прибера, да звънна на Лиза. Тя, както винаги щеше да ми оближе раните, да ме успокои и утоли тялото ми с ласките си. Карах бавно по улицата и видях пред себе си физкултурничката. Много чевръсто стъпваше това момиче. Личеше, че е спортистка. Намалих и спрях. Спуснах стъклото и предложих да я откарам до някъде.

-         Не се отказвате, а?

-         Просто опитвам!

-         Ако искате, можем да пием по едно кафе в сладкарницата на ъгъла?

-         Става! Качвайте се!

Седнахме на малка масичка в дъното на заведението. Кафето бе добро, защото ухаеше силно и на вкус също бе приятно. Запознахме се с малките си имена. Тя се казваше Ралица и също наскоро бе приключила връзката с приятеля си. Оплакахме се един на друг и както става в подобни случаи, после отидохме у тях. Тя настоя да идем там, макар да живееше на квартира в една таванска стая. Стаята се оказа много уютна и с прозорец, през който се виждаше небето отгоре. Когато се съблече, тя размаха показалец:

-         И му мисли, ако утре се похвалиш на шефа, че си изпълнил задачата! Аз сама ще се погрижа, новината да стигне до него!

Дали защото отдавна не бях правил любов или двамата имахме нужда от ласки, се получи невероятно хубаво. Толкова хубаво, че останах да спя при нея и сутринта заедно отидохме на работа. Не изпитвах никакви угризения към Диана. Дали пък не се завръщах към старият си начин на живот?

 

 

                                                                                         Красимир  Бачков