Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02 10:48 - ГОЛЕМИНАТА НА ХОРАТА
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове:
2




ГОЛЕМИНАТА   НА   ХОРАТА

 

Пред касата на кварталния магазин стоеше добре облечен мъж, на около четиридесет години, с пълна чанта продукти в ръце. Той подаваше банкнота от сто лева на касиерката, която не я приемаше:

- Трябват ми четиридесет стотинки още! С тия сто лева става още по-объркано!

- Нали ви казах, че имам само едри пари! – вдигна рамене мъжът. Встрани от касата някакъв омърлян човечец си броеше парите, преди да влезе в магазина. Той задели четиридесет стотинки и ги подаде на касиерката:

- Вземи, момиче!

Касиерката прие стотинките, а мъжа с едрите пари се изчерви:

-         Ама, моля ви се! Откъде накъде, вие ще плащате заради мен?

-         Да си оправи сметките, момичето! – кротко отвърна беднякът.

-         Но така не бива! – поклати глава мъжът.

-         Бива, бива! – усмихна се другият и влезе в магазина.

Когато след малко беднякът излезе от магазина, с половин хляб и бурканче лютеница в ръце, видя мъжа с едрите пари да го чака. Той остави хляба и лютеницата най-долу в ръчната количка, която бе напълнил с хартия от кашони и понечи да тръгне, но мъжа го спря:

-         Чакай, човече! Самият ти си беден! Събираш кашони, за да ги продаваш. Защо плати на касата тия стотинки, вместо мен?

-         Защото ти трябваха и защото четиридесет стотинки не са голяма сума!

-         Да, но ме караш да се чувствам неудобно! Не знаеш, че съм шеф на фирма, изкарвам много пари и не върви, такива като теб да плащат на такива като мен!

-         Че какво му е неудобното? Откакто се помня, все така става – бедните плащат на богатите!

Мъжът прехапа устни, огледа се и подаде банкнота от сто лева:

-         Вземи тия пари! Почерпи се или си купи някоя прилична дреха! За разлика от теб, аз мога да си позволя, да давам подаръци!

-         Защо? С нищо не си ми длъжен, а и аз нямам нужда от нищо! Дрехите ми са удобни, макар и малко замърсени. Обаче душата ми е чиста…! Ако твоята не е и с хиляда лева няма да я очистиш, приятел!

Мъжът видимо се ядоса. Той премести чантата с продуктите в другата си ръка и помоли:

-         Не си тръгвай! Почакай, да оставя нещата в колата!

Отвори вратата на голям, черен джип, остави чантата и се върна при бедняка.

-         Да се преместим малко встрани! Да идем ей там, накрая на паркинга!

-         Защо?

-         Не мога да те оставя да си тръгнеш така! Не мога да приема дори четиридесет стотинки, от човек като теб!

-         Защо? Че какво ми е на мене?

-         Беден си!

-         И какво от това?

-         Не стават така нещата!

-         А ти защо издребняваш? Това са само някакви дребни стотинки!

-         За теб не са толкова дребни! Искаш ли? – потърка се по брадичката мъжът – Да купя бутилка уиски и да я изпиеш с кеф?

Беднякът леко се усмихна. Отрицателно поклати глава и се опита да тръгне. Другият го спря с властен глас:

-         Не може да си си тръгнеш просто така, човече! Ти не си по-голям мъж от мен!

-         Не съм казал такова нещо!

-         Но го показа! Накара ме да се почувствам неловко и дори съм ти задължен, макар за някакви стотинки!

-         Хайде, забрави и си карай джипа!

-         Не ми нареждай, какво да правя! Ето, оставям тия сто лева, а ти ги прави, каквото щеш!  - той сложи банкнотата върху кашоните от количката и се върна при джипа си. Запали и мощната кола изръмжа надолу по улицата.

Беднякът постоя замислен, после взе парите и ги пъхна в джоба си. Не знаеше, какво да прави с толкова голяма сума. Той се радваше на малкото, което изкарваше от събирането на амбалажна хартия. Спеше под един мост, заедно с още двама клошари и се радваше на всеки изминал ден. С тези сто лева не можеше да промени коренно живота си, нито пък търсеше такава промяна. Отдавна бе свикнал с мизерията, глада, студа и безпътицата. Те вече не го впечатляваха, защото се бяха превърнали в негов начин на живот. Бе свободен и друго не му трябваше.  Само се чудеше, как този мъж може да е толкова горд и как му се искаше, да е по-голям от останалите!

      Вечерта се прибра под моста и показа банкнотата на клошарите. Разказа им, как я бе получил. Единият от тях предложи:

-         Може да купиш нещо за пиене и да се почерпим!

Другият обаче махна с ръка:

-         Момчета, да купим подарък на пазача бай Киро, дето е на пристанището? Той веднъж бе споделил, че много му се иска да празнува рождения си ден някой път! Нали е сам човекът…!

-         Но доколкото знам, рождения му ден е през есента! Сега  е ранна пролет!

-         Че какво от това? Никога не е рано или късно, да зарадваш някой свестен човек, нали?

-         Ей, голям си! Съгласен съм!

-         Малееееейй, колко сме големи! А, пичове? – ухили се другия клошар.

-         Не могат ни стигна, разни тузове с джипове, нали?

След малко под моста се чуваше само хъркането на тримата големи, загубили и намерили всичко в живота мъже.

 

                                                                            Красимир  Бачков




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 536661
Постинги: 498
Коментари: 456
Гласове: 1126
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031