ЯЙЦЕ ЗА ВЕЛИКДЕН
На разпети петък, докато събираше картони от контейнерите за смет, Славчо Денин стана свидетел на разправия между съседи на улицата. На паркинга пред магазинчето за хранителни стоки, за малко щяха да се ударят две коли. Уличката бе еднопосочна и в обратна посока, срещу движението бързо се движеше червен „Шевролет“. За да паркира малкият си „Фолксваген“, мъж на средна възраст маневрира напред и не забеляза идващата от забранената страна на улицата кола. В последния момент, точно преди да се блъснат, все пак той спря, но свирна с клаксона, за да изрази възмущението си. Червеният шевролет удари рязко спирачки и прозореца се смъкна автоматично. От там се подаде главата на жена в прическа, която съвсем нелюбезно извика:
- Кво си се разсвирил, бе простак?
- Простакеса си ти! Къде караш срещу движението? Това е еднопосочна улица! За малко щях да те ударя!
- Излизам си от гаража и няма ти да ми казваш, къде да карам! Хайде, скрий се мизернико!
Мъжът махна с ръка и паркира колата си. Жената с „Шевролета“ замина нанякъде. Славчо влезе в магазина и си купи малка бутилка с мастика. После си постла един от картоните под дървото в края на паркинга и се отпусна. От контейнерите встрани до него се разнасяше миризма, но той не и обръщаше внимание. Откакто се бе превърнал в клошар не обръщаше внимание на много неща в тоя голям, забързан и страшно объркан град. Всъщност, Славчо бе интелигентен човек и пет години по-рано работеше в окръжния музей като уредник. Живееше сам с майка си в малък, двустаен апартамент, докато се случи бедата. От няколко години вече, майка му бе пенсионерка и все го молеше да се ожени, да си създаде поне едно дете, за да може и тя като хората, да се порадва на внуче, преди да си иде от тоя свят. Отрасъл без баща, тих и скромен по природа, той трудно завързваше запознанства, особено с жени. На всичко отгоре не разполагаше с много пари, за да си позволява посещения по заведения. В работата си нямаше много възможности за запознанства и макар да копнееше за жена и деца, времето минаваше, а той все стоеше сам с бедната си майчица.
Един ден телефонът звъннал и някакви шарлатани се обадили на майка му, че синът и причинил катастрофа, и убил дете. По това време Славчо ходеше на работа с малък мотопед и тя повярвала. Изпаднала в паника и дори не се усетила, че я мамят, когато и поискали пари, за да не влиза сина и в затвора. Отвърнала, че не разполага с пари, което си бе чиста истина, но мошениците и предложили, да разпише запис на заповед за определена сума. Стреснатата жена отворила вратата и разписала листа, който и поднесли. Когато вечерта Славчо се прибра и разбра, вече бе късно да промени нещата. Независимо написаната жалба в полицията, адски бързо всичко се завъртя, защото само за месец – два шарлатаните дадоха под съд майка му, после един частен съдебен изпълнител ги изхвърли от дома им и в един ноемврийски ден Славчо, и майка му се подслониха под моста на канала, минаващ наблизо. Съсипаната от тревоги женица се разболя от пневмония и си отиде за по-малко от седмица. С последните си пари, от продажбата на мотопеда Славчо успя да я погребе и изпадна в дълбока депресия. Уволниха го от работа и той започна да събира хранителни остатъци от контейнерите за смет, за да не умре от глад. Понякога хората изхвърляха невероятно скъпи неща. Той бе намирал почти цяла пуйка, бурканчета с чер и червен хайвер, кутии с парчета пица и други неща, които по-рано не бе опитвал. По-рано не близваше алкохол, но сега започна да пие. Така поне за кратко изпадаше в омая и душата му си почиваше. Ходеше като замаян и не можеше да разбере, как от нормален човек, се бе превърнал в един от отпадъците на обществото. И въобще, какво общество бе това, което позволяваше на толкова нагли крадци и измамници, да заграбват имуществото на обикновените хора и да съсипват живота им?!
Постепенно Славчо разбра, че живее не в държава, а в джунгла, където законите и правилата не се спазваха от по-богатите, силните и лукавите, за сметка на нормалните хора, без власт и финансови възможности. Самият той бе слаб и не можеше да се бори в тази джунгла. Оцеляваше също като уличните котки и кучета в града. Той от по-рано знаеше, че съседите, които за малко не катастрофираха живееха един срещу друг на улицата. Само, че жената с „Шевролета“ притежаваше цяла кооперация, докато мъжа обитаваше скромна гарсониера. Това автоматично определяше мъжа с „Фолксвагена“ като обикновен човек и го правеше симпатичен по някакъв начин.
След като изпи мастиката, Славчо стана, за да хвърли бутилката в контейнера. Стъпи на ръба на бордюра и изведнъж го преряза силна болка в глезена. Изглежда го бе навехнал, затова той пак се отпусна върху картоните. Вечерта се спусна и когато съвсем притъмня, червеният „Шевролет“ се завърна и жената го паркира на улицата. Вместо да си влезе у дома, тя тръгна към магазина и щом стигна паркирания „Фолксваген“ удари силно огледалото му. То се обърна, но не се счупи. Жената се огледа и силно удари предното стъкло на колата. После бързо се прибра. Въпреки болката, Славчо се надигна, за да види какви поражения бе причинила тази злобна жена, върху колата на съседа си. Той оправи огледалото и видя, че в ъгъла на стъклото се бе образувала пукнатина, тръгваща с няколко лъча по цялата му дължина. Вероятно мъжът щеше да плати доста пари, за да смени стъклото си по-късно. Славчо въздъхна и се върна при картоните си, до дървото. Не разбираше постъпката на жената. В крайна сметка тя бе виновна, а на всичко отгоре успя и да напакости на мъжа. При това навръх разпети петък! Какво им ставаше на тия хора, Господи? Не се бояха от закон, от Бог и нищо земно или небесно! Защо правеха така, защо ги бе завладяла злобата? Какви християни бяха тези хора и защо изобщо ходеха в черквите, защо палеха свещи? Главата го заболя, той се отпусна се и заспа.
През целият следващ ден той не помръдна от там, защото глезенът му отече и се поду. Рано на Великден в неделя, жената с „Шевролета“ дойде, за да си изхвърли отпадъците. Тя носеше две големи, черни найлонови торби, които хвърли в контейнера, без да го доближава. Една от торбите се отвори и от нея изпадаха боклуци, част от които се посипаха върху Славчо. Той махна една празна кора от яйца от главата си и се дръпна малко по-далеч от контейнера. Час по-късно същата жена, облечена в скъп тоалет и придружена от мъжа си, заедно с двете си деца, минаха край него. Жената се поздрави с някаква съседка и обясни, че отиват до катедралата, по случай големия празник. Малко след нея на улицата излязоха мъжът с „Фолксвагена“, жена му и синчето му. Вероятно те също отиваха на черква. Щом стигнаха до колата, мъжът видя спуканото стъкло и се спря. Огледа го внимателно, погледна към кооперацията на жената с „Шевролета“ и поклати съкрушено глава. Поведе жена си и детето и щом стигна контейнерите, забеляза Славчо. Спря, каза нещо на жена си, а тя извади от торбичката която държеше, едно червено боядисано яйце. Мъжът го подаде на Славчо:
- Вземи, човече! Великден е! Като се върнем от черква, ще ти донеса и козунак! За всички е празник, нали?
Славчо взе яйцето и нещо стисна гърлото му. Откакто бе станал клошар, това бе първото яйце, което получаваше на Великден. От очите му закапаха сълзи и сам не разбра, как отрони:
- Не за всички, братко! Не за всички ….!
Красимир Бачков
