Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04 10:17 - АПОТЕОЗ НА ДУШАТА
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 167 Коментари: 0 Гласове:
3




АПОТЕОЗ   НА   ДУШАТА

 

  Веднъж дошли на този свят, всички ние от съвсем малки усещаме, разбираме и се съобразяваме с правилата на получения по чуждо желание наш живот. Никой не ни е питал искаме ли да бъдем тук, но всеки ни учи да бъдем послушни и да не създаваме проблеми из организирания хаос, в който съществуваме. Измислени и наложени са закони, които сме длъжни да спазваме. Те ни държат в непрестанен страх, защото ако ги престъпим, биваме наказвани. Постепенно изграждат у нас нужди и желания, формират мирогледа ни, но щом нарушим правилата, ни ги отнемат. Така от деца разбираме, че крехкият ни живот зависи от малко вода, храна и съхраняване на температурното ни равновесие в приемливи граници. Той зависи и от средата, в която се намираме. Ограничавани сме от себеподобните, животните, насекомите и дори вирусите и бактериите. Толкова сме уязвими от почти всичко край нас, че за да оцелеем ставаме умни! Инстинктът да съхраним живота си е толкова силен, че улисани в него не успяваме да живеем пълноценно. Повечето от хората напускат този свят преди да са разбрали, защо им е бил даден шанс да бъдат в него. Малкото, които намират кураж да дръпнат завесата и да видят какво има зад нея проумяват, че всичко е илюзия, че освен тяло имаме и душа.

         Точно тя е най-ценното, което имаме на този свят, защото тя може да ни поведе и без път към на пръв поглед невъзможни върхове, а може и да приключим с живота, ако я загубим. Всъщност, играта се състои в това, че докато полагаме какви ли не грижи и усилия, за да задоволим тялото си, забравяме за душата си, а това в крайна сметка ни прави смъртни! Но, щом стигнахме до смъртта, искам да попитам, защо толкова много я избягваме и се страхуваме от нея, ако не знаем какво да правим с живота си? Та ние сме просто сбор от органични съединения, точно като всяко животно, дърво или насекомо. Само душата е тази, която ни отделя от останалата материя, само тя е способна да създава музика, поезия, картини и технически съоръжения. И ако някой изобщо може да ни направи относително свободни, това пак е душата ни! Защото тя ни дава най-ценното – ЛЮБОВТА, без която нито бихме се появили изобщо, нито можем да съществуваме по-късно. Или ако си зададем онзи първичен въпрос за яйцето и кокошката, то без колебание трябва да заявим, че любовта е първа, а животът е нейно следствие! Затова най-силни са не хората с големи мускули, а обладаните от любов! Тя изпълва душата им, води ги по правилния път, независимо откъде минават, дава им вярата и надеждата, и най-вече силата да стигнат до края, да постигнат целта си!

         Някой ще рече, че ето на, правим, струваме и пак я докарваме до любовта! Всъщност, не ние а тя стига до нас, понякога дори без да я искаме или търсим. Един път дошла, любовта води секса, а с него кръга на живота се затваря. Тя е заложена в нас като инстинкт, без който не бихме съществували. И тук се сещам за затворниците, престъпниците, убийците и изнасилвачите. Убеден съм, че още от малки те не са имали достатъчно любов и душевна топлина, а щом са пораснали са се озлобили, защото са ги видели при другите хора. Това ги е изкарало от равновесие и са прекрачили границата…! Колкото и налудничаво да звучи мисля, че те не бива да бъдат затваряни в килии, а обичани! Те трябва да бъдат събрани с тяхната половинка, защото винаги има такава и да създадат свои деца! Колкото повече деца – толкова по-добре! Тогава искат или не ще проумеят, че не бива да се убива, да се изнасилва, защото това може да се случи и със собствените им деца!

         Всъщност, по тази логика излиза, че най-опасни за себе си и останалите са самотните хора. Защото в най-приемливият случай, те си отиват  от този свят бавно и мъчително. В най-лошият, липсата на любов ги кара да убиват себе си или някой друг. Така един шанс на живота бива духнат и изгасен, а света става по-беден, защото остава с една душа по-малко.

         Все си мисля, че ако използвахме ума и талантите си, за да постигнем нещо с тях, от което душите ни щяха да тържествуват, живота ни щеше да е по-смислен и пълен с любов. Сега две трети от човечеството просто оцелява, а това е гибелно за душите ни. Живот в страх, глад и мизерия води до престъпления, войни и накрая смърт. Само от нас зависи, дали това ще продължи….!

 

                                                                      Красимир  Бачков




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 519002
Постинги: 479
Коментари: 451
Гласове: 1104
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031