Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05 17:07 - ПИСМО ДО ТЕБ, ДЪЩЕ!
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 87 Коментари: 1 Гласове:
2




ПИСМО   ДО   ТЕБ,   ДЪЩЕ!

 

Бащата:

Все те мисля, моето момиче! Откакто си тръгна от къщи, не ми  излизаш от ума. Знам, че си се устроила в столицата, че имаш работа и квартира, но понеже не съм идвал и не съм виждал как живееш, се притеснявам. Ти не ми обръщай внимание! И аз така едно време се сърдех на баба ти, когато тя се тревожеше за мен, присмивах и се дори, но сега я разбирам! Когато и ти един ден станеш майка, ще проумееш, за какво иде реч. Знам, че не искаш да ме виждаш и да говориш по телефона с мен! Аз съм обикновен работник, карам „Фадромата“ от сутрин до вечер, рина фъшкиите на говедата във фермата и едва връзвам двата края, на последно число от месеца. Не съм образован, нямам бизнес и не ги разбирам далаверите! Не мога да ти бъда полезен, но винаги можеш да разчиташ на мен! Нали съм ти баща, все пак! Ако имаш нужда от мен, се обади!

Дъщерята:

Тате, ако продължаваш да ми досаждаш, ще прекъсна всякаква връзка с теб! След като мама те заряза, се издигна веднага в службата! Ти си като котва за всички нас! Гледай си работата и не ме търси! Мама казва, че сам ще пропаднеш и не бива да пречиш и на нас! Не ми пиши и не ми се обаждай! Аз нямам нужда от теб!

Бащата:

Добре! Щом така искаш, няма да ти тежа! Само една молба имам! Знам, че си имаш приятел, с когото ту се събирате заедно, ту се разделяте. На мен лично, много не ми харесва това момче! Много е мършав, много цигари пуши, много стои на компютъра и изглежда като бучка лед. Не ми изглежда читав, но щом си го избрала, твоето да е! Вземете, та си направете едно дете! Децата променят хората! Ще живнеш и ти, ще разбереш за какво живееш! Ще му дойде ума и на приятеля ти! Ще станете едно цяло! Децата са най-хубавото нещо на света!

Дъщерята:

Чудя ти се на акъла, тате! Ако децата бяха най-хубавото нещо, защо ти и майка ми не сте доволни от мен? Все ме упреквате за нещо, все ми намирате кусури! И сега аз да си развалям кариерата, щото на вас ви се приискало да се правите на дядо и баба, не ми се ще! Когато един ден реша, ще го направя! Но не и за да ви угодя на егоистичните мераци! Ясно?

Бащата:

Ясно, моето момиче! Обещавам, че няма да ти преча повече! Само да те питам нещо! Вчера, като реших да заравня земята зад къщата, без да искам изрових едно гърне. Вътре имаше някакви дребни, зеленясали монети. Трябва да са много стари, щото едвам се различава написаното върху тях. Не са златни, а най-вероятно сребърни. Какво да ги правя?

Дъщерята:

Прибери ги и не казвай на никого за тях! Утре идвам да ги видя!

……………………………………………………………………………………

  На другият ден. Дъщерята:

Тате, къде са сребърните монети?

Бащата:

Прости, че те излъгах, дъще! Само исках да те видя! Няма никакви монети!

Дъщерята:

О, не! Ти наистина си непоносим! Да се чудя аз, как да взимам отпуск, да си хабя времето, парите и нервите, за да дойда, а ти да ми разправяш глупости! Кажи, вярно ли е, че няма никакви монети? Ама и аз съм една…! Да ти се вържа на акъла и на измишльотините! Тръгвам си и повече не ме търси! Разбра ли?

Бащата:

А ти разбра ли, че ми липсваш? Че си нямам никой друг, освен теб? Не ме упреквай, дъще! Аз съм само един стар, самотен човек! Постой при мен поне малко, моля те! Помниш ли, как едно време те гушках?

Дъщерята:

Стига толкова! Няма да губя и миг повече, заради стар егоист като теб! Чао!

         На връщане към столицата, автобусът на „Биомет“, в който се возеше дъщерята катастрофира. Тя сериозно пострада и се наложи друг да се грижи за нея. Майка и не искаше да загуби работата си, приятеля и заяви, че не е длъжен за нищо и остана само баща и. Той я взе от болницата и я настани на своето легло в къщата. Почти половин година се грижи за нея, докато тя не се възстанови. После тя се завърна в столицата и понеже бе загубила работата си, го упрекваше за всичко. Повече не му се обади, не го видя, чак до смъртта му. За нея разбра случайно от една бивша съседка. Тъй като вече имаше друга работа и нова кариера, тя тръгна към тях и неусетно се загуби в големия град. Не знаеше къде отива, защо е тръгнала изобщо и чувстваше нещо празно в гърдите си. Нещо ужасно и липсваше, но не искаше да признае, че това е баща и, когото не можеше да понася, докато бе жив. Сега, мъртъв и бе ужасно нужен, но него вече го нямаше. Той бе част от нея самата и след неговата смърт тя бе станала по-самотна, отколкото изобщо бе предполагала. Затова не бе хубаво, да има човек близки! Те го правеха уязвим, вменяваха му любов, а от нея само болеше! Тя реши да се раздели с приятеля си и никога да не създава свои деца. В крайна сметка живота си бе само неин и никой не биваше да и се меси за нищо! А само как липсваха писмата, които и пишеше баща и….!

 

                                                                                         Красимир  Бачков

 




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. born - Жестоко !!!
06.05 20:41
Жестоко !!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 545271
Постинги: 507
Коментари: 457
Гласове: 1130
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930