МОЛБА
В центъра на Варна, в градинката встрани от катедралата, посред бял ден бе паднал на земята възрастен мъж. От едната страна лицето му бе ожулено, лакътя – охлузен и всички хора, минаващи край него виждаха, че е безпомощен. Никой обаче не спираше да му помогне, да го запита защо е пострадал така. Юлският ден бе горещ и от напуканите му устни от време на време излизаше тих стон:
- Вода! Дайте малко водица, бе хора!
Никой не чуваше молбата му. По едно време около тригодишен малчуган, с фунийка сладолед в едната ръка спря до човека и клекна, за да го види по-добре. Майката на детето разговаряше с друга жена няколко метра встрани. Момченцето близна от сладоледа и запита падналия:
- Защо лежиш тук, чичко? Ти удари ли се?
Мъжът повдигна с усилие глава и изпъшка безпомощно. Детето поднесе към устните на мъжа сладоледа и предложи:
- Близни си, чичко! Много е сладък сладоледа!
В очите на мъжа блесна искра, той отвори уста, но рязко извърна глава:
- Водичка, детенце! Донеси ми малко вода! Сладоледа е за теб! Яж си го самичък!
Както бе клекнал малчуганът разпери ръце:
- Обаче, нямам вода! Много ли те боли, чичко? Ти като бяга се спъна и падна ли?
Мъжът облиза устните си и с все сили повтори:
- Само малко вода, моето момче! Вие ми се свят и не мога да стана.
- Защото си пиян ли, чичко?
- Не, рожбо! Не съм пиян, а болен! Донеси в шепичка малко вода от кофите с цветя! Ще идеш ли?
- Добре! – Малчуганът изприпка до бараките, където се продаваха цветя и потопи шепа в най-крайната кофа. Внимателно тръгна към падналия мъж, като внимаваше да не разлее малкото вода в шепата си. Стигна до него и когато протягаше ръка към устата му, приближилата се вече майка го плесна по ръката.
- Какви ги вършиш, Боби?
- Мамо! Водата се разля и чичкото няма да може да пие!
- Дръпни се от него! Не виждаш ли, че е клошар?
- Какво е клошар, мамо? Клошарят не е ли човек?
- Тръгвай, че закъснявам за фризьор! После ще си говорим с тебе!
Майката хвана детето за ръка и грубо го дръпна. Поведе го към бараките за цветя, като продължи да му се кара. Мъжът отпусна глава и тя се удари в асфалта на алеята. По лицето му запълзя муха, но той едва ли я усещаше. От там, където бяха заминали майката с детето се зададоха двама свещеници. Единият бе облечен в черно, а другият в кафяво расо. И двамата бяха с побелели бради и коси, вързани на опашка. Единият видя падналия мъж и дръпна другия, за да минат по съседната алея. Щом влязоха в катедралата, единият свещеник нареди на жената, която продаваше свещи:
- Звънни на 112, да приберат един пияница в градинката, до цветята! Омръзна ми, да се събират прошляците на града край храма!
След около половин час, малко след спирката на автобусите спря линейка. От нея излезе зачервен мъж, облечен в червен халат и с кафяво, медицинско куфарче в ръка. Огледа се и забеляза падналия на алеята мъж. Отиде до него, внимателно се опита да го изправи, но не му стигнаха силите. Помоли няколко от случайните минувачи да му помогнат, но никой не се отзова на молбата му. Той отпусна тялото на мъжа обратно на земята и се върна до линейката. След минута двамата с шофьора на линейката преместиха мъжа и го подпряха на стъблото на едно дърво, на сянка. С мокра марля изтри устните на пострадалия и му даде да пие вода от една бутилка с минерална вода. Щом успя да преглътне, мъжът въздъхна облекчено:
- Благодаря, докторе!
- Фелдшер съм! – поправи го лекарят – Кажи сега, как се охлузи така? И защо лежиш на земята? Пил ли си, бил ли си се?
- Не, докторе! Бях при една моя позната. Тя живее от другата страна на улицата. На легло е. Много не и остава! Донесох и две праскови. На излизане не забелязах, че са мили стълбите, хлъзнах се и паднах! Охлузих се лошо, но продължих. Като стигнах до тук ми се зави свят и паднах.
- Я да ти премерим кръвното! Че в тая жега…! – Фелдшерът нахлузи на ръката на мъжа маншета на апарата за кръвно и започна да помпи. Изпусна въздуха и поклати глава:
- Бива ли така, бе човек? Много ти е паднало кръвното! Трябва да стоиш на сянка и да пиеш вода или айран! Нямаше ли кой да ти даде малко вода, като падна?
- Нямаше! – въздъхна мъжът.
- Ей, съвсем оскотяхме, бе! – обърна се към шофьора на линейката фелдшерът – Вече нищо не ни стряска, мама му стара! Ще се спънат в човека, но няма да му помогнат! Що за хора сме станали?
- Мани, мани! – махна с ръка шофьорът.
Фелдшерът направи инжекция на пострадалия мъж, постави до него бутилката с вода и заръча:
- След малко ще се оправиш! Постой тук на сянка, пийни си вода и като ти дойде силата, се прибирай!
Двамата с шофьора на линейката тръгнаха, а фелдшера продължаваше да се възмущава:
- Представи си, паднал човека до църквата! Минават хора, част от тях влизат в църквата и палят свещи! За какъв дявол ги палят тия свещи, като на един човек в нужда, чаша вода не дават? За какво ни е тоя Господ, щом живеем като дяволи? Иди, че разбери!
Красимир Бачков
БИВА СИ ТЕ КАТО ПИСАТЕЛ.
ТРОГНА МЕ ТВОЯТ РАЗКАЗ И ....ВЪЗМУТИ.
ИМАШ ДАРБА, ТАЛАНТ ... НЕ ГИ ОСТАВЯЙ БЕЗ РАБОТА.
И ЩЕ СТАНЕШ ДОБЪР ... ИЗВЕСТЕН ПИСАТЕЛ. ПОЗДРАВИ. ОК3223
И ХУУБАВО НАПИСАНО.
ПОЗДРАВИ. ОК3223
