Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08 11:56 - ВОЙНАТА С ДЯДО ВЕЛИКО
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2084 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ВОЙНАТА  С  ДЯДО  ВЕЛИКО

 

         Когато Стефан Дончев бе все още Чечо, дядо му Велико работеше като строител, ходеше с велосипед на работа и се бръснеше на външната чешма, под лозата. Обикновено бе облечен с прост потник, който само подчертаваше здравото му, стройно тяло. Пет – шест годишна драка, Чечо се чудеше как да се закача с дядо си. Той все още не ходеше на училище, играеше по цял ден с децата от махалата и непрекъснато си търсеше забавления. Обикновено, докато се бръснеше дядо му го поучаваше за разни неща. Пакостлив като улична котка, Чечо не слушаше мъдрите приказки на стареца, а търсеше начин да го ядоса. Един ден го нарече „папардак“, дума, която бе чул предния ден. Дядо му тъкмо се бе насапунисал и щеше да започва да се бръсне. Той изгледа сериозно хлапето и каза:

-         Тази дума е обидна! Не я използвай, да не те шамаросам!

Тъй като до момента от страна на дядо си Чечо бе получавал само ласки и бонбони, той не взе на сериозно молбата му. За всеки случаи се дръпна  няколко крачки встрани и повтори:

-         Деде, ти си папардак! Папардак, папардак! Папардак без пищак!

Дядо му остави самобръсначката до чешмата и се спусна да го хване. Бърз и повратлив като катерица, Чечо избяга на улицата, от където продължи да повтаря обидния рефрен. Това не остана незабелязано от махленските клюкарки, седнали на пейката от отсрещната страна на улицата. Те веднага събраха глави, за да обсъдят случката. Дядо му влезе в двора и се опита да продължи с бръсненето. Изключително досаден, Чечо го последва и като папагал повтаряше въпросната глупост. Когато съвсем изкара от нерви дядо си, той отново се спусна подире му, този път въоръжен с четката за сапунисване. Стигнал до вратата, старецът разбра, че няма да хване малкия пакостник и хвърли четката след него. Като куршум тя прелетя през улицата и затъкна отворената уста на една от клюкарките. Жената се задави и докато останалите жени я тупаха по гърба, и се опитваха да и помогнат, Чечо пощуря от смях. Стомахът го заболя да се смее и този път не успя да избяга от дядо си. С половин обръснато лице, дядо Велико го хвана и стисна под мишница. Понесе го обратно към двора, за да му раздаде правосъдие. Там седна на стълбите пред къщи и положи на коленете си Чечо. С едната ръка го държеше да не избяга, а на другата си плю на дланта и я вдигна, за да го пердаши. Разбрал, че няма да мине без бой малчуганът кресна:

-         Недей, деде! Ти не си папардак, аз съм папардак! Повече няма да ти викам тъй! Обещавам!

С вдигната над дупето му шепа, старецът се спря и въздъхна:

-         Обещаваш, значи?

-         Обещавам, деде! И не казвай на баща ми, че ще ме бие!

Спомнил си, как жестоко го налагаше баща му почти всеки ден, дядо Велико измърмори:

-         Има си хас, да му кажа! Че пак да те лумчи тоя тиквеник! Човек чуждо дете не удря тъй, а той своето ….!

Той изправи внук си и го погали по главичката. После отиде отново на чешмата, да се дообръсне. Чечо го гледаше и не знаеше какво да прави. Щом дядо му приключи с бръсненето и се напръска с евтин одеколон, малчуганът запита:

-         А ти защо се ядосваш, деде? Какво значи тази дума?

Старецът седна на стълбите и поклати глава:

-         Щото ми е толкова ума! Човек не трябва да ти обръща внимание, щото си дете и говориш без да мислиш, ама…! Папардак означава стар и безпомощен човек, който не е съвсем с всичкия си.

-         Ти не си такъв, нали деде?

-         Абе, точно щото не се мисля за такъв, се ядосвам! Суета човешка, момчето ми!

-         Какво е суета човешка, деде?

-         Това е, да не признаваш очевидното и да правиш война с хора, които обичаш повече дори от себе си!

-         Ти с кого правиш война?

-         Уж с тебе, но май със себе си…! И естествено губя войната.

Чечо помисли известно време и като не разбра казаното от дядо му, се сети за махленската клюкарка и пак избухна в смях:

-         Ама колко точно я уцели в устата! Къде си се учил да стреляш така, деде?

Този път и старецът се  засмя:

-         Стана случайно, но винаги съм искал да го сторя точно така, като много и тропа устата на баба ти!

-         А тая баба, ако е глътнала четката какво ще стане? Ще я изака ли после?

Дядо Велико се усмихна и разроши косата на внук си:

-         Само бели вършиш, щурако! Бягай да си играеш с децата на улицата! Ей тъй няма да разбереш, как един ден ще станеш като мен!

-         А аз ще правя ли войни, деде? Като тебе …?

-         Има си хас, да не правиш! И с другите, и със себе си ще правиш! Само се научи, че най-важната война човек води със себе си! Нея спечелиш ли, ще ти е лесно във войните с другите!

Чечо изгледа с примижали очи дядо си. Видя му се много сложно казаното от него, затова рече:

-         Обаче, като порасна, аз ще имам пет деца и десет внука! Да могат да си играят заедно и да не правят войни, както ние двамата с теб!

Кой знае защо, сините очи на дядо Велико овлажняха и една сълза се търкулна по лицето му.

-         Чул те Господ, моето момче!

С приведени рамене старецът се прибра в къщи, а Чечо излезе на улицата. Беше му любопитно, какво е станало с четката, хвърлена от дядо му в устата на комшийката. От края на улицата видя да се връща баща му от работа и веднага се върна в двора. Влезе си в стаята и започна да реди кубчета. За днес игрите и забавленията бяха приключили.

 

                                                                            Красимир  Бачков

 




Гласувай:
6
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 555866
Постинги: 520
Коментари: 461
Гласове: 1139
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930