Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2019 12:26 - УЖИЛВАНЕТО НА КЕЛЕМЕТО
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове:
2



УЖИЛВАНЕТО   НА   КЕЛЕМЕТО

         Умът на Данчо Келемето стигаше, колкото да хитрува на дребно, за да се сдобие с някоя и друга облага. Тарикат по природа, той се прикрепваше към определени личности, от които имаше полза и правеше всичко възможно, за да ги убеди, че им е приятел. Използваше ги, докато получеше това, към което се стремеше и после ги захвърляше. Така бе изпържил доста хора през живота си. Душата му бе обладана от низки и похотливи мераци, и да не разберат околните същността му, се правеше на патриот и радетел на всичко българско. Самовлюбен и подъл, той бе способен на всичко, за блесне пред хората, да ги впечатли и се представи във вид, който бе толкова далеч от него, колкото луната от земята.  Разбира се, намираха се наивни хора, които не го познаваха и приемаха позата му за реалност. Те бяха далеч от него и ако случайно, по някакъв начин се приближаха проумяваха, колко много са се излъгали. Келемето бе самотник по същност и природа. Най-голямата му мечта бе, да намери жена, която да го търпи, да изпълнява всичките му капризи, сексуални желания и най-вече да го обича. А мераците му бяха откровено перверзни и никоя уважаваща себе си жена, не би се оставила в ръцете му. От време на време той срещаше жени, които имаха нужда от пари или друга помощ. Представяйки се за кавалер и джентълмен, той се опитваше да им завърти главите и да се изпълни маниакалната му мечта – да се влюбят в него. Уви, нито една жена не остана при него повече от седмица защото, колкото и притиснати от обстоятелствата и проблемите да бяха, те осъзнаваха жалката същност на Келемето и манията му да обсебва и диктува всичко в живота им.

      Така, един ден той срещна Мима. От време на време Келемето ходеше на опера, защото бе разбрал, че сред ценителите на това изкуство, се намираха доста богати и наивни жени.Той се обличаше ефектно и така успяваше да заблуди, поне на пръв поглед потенциалните си жертви. Интелигентните и чувствителни жени се лъжеха по-лесно, особено когато бяха добри по природа. На едно представление на „Ромео и Жулиета“ той забеляза, как на долния ред под мястото, където бе седнал, една жена се разплака. Той виждаше профила и от ляво. Разстроена от великолепното изпълнение на оперните певци, а може би и от някоя своя драма, тя попиваше сълзите си с кърпичка  и хапеше устните си. Това бе добър знак и след края на операта, Келемето я последва на улицата. Вечерта отдавна бе захлупила града и само ярките светлини на лампите показваха, че още доста хора се движеха, забързани нанякъде. Той внимателно се изравни с жената и каза:

-         Отдавна не бях виждал жена, която толкова се вълнува и преживява всичко, случващо се на сцената! Просто се почувствах предизвикан, да ви заговоря! Моля да простите нахалството ми, но искам да ви поканя на кафе, а защо не и на вечеря! Чувствам, че сме сродни души и ще има за какво да поговорим!

Жената забави крачка и го изгледа внимателно. Това, което видя изглежда я задоволи, защото отвърна:

-         Не обичам случайни запознанства, но тази вечер съм изпаднала в дупка! Настроението ми е толкова скапано, че бих се престрашила, да приема предложението ви! Може би една чаша вино, в някое уютно ресторантче ще ми дойде добре? Нали няма да ме нападате като пират?

Чул отговора и, Келемето дотолкова се въодушеви, че спря едно, преминаващо по улицата момиче, с цял наръч цветя в ръцете и купи пет червени рози. Подаде ги на жената и като галантно се поклони заяви:

-         Тази вечер ще бъда не пират, а ваш  покорен слуга, госпожо! Ще изпълня всичките ви желания, каквито и да са те!

-         Не се ли страхувате, че мога да открадна парите или сърцето ви? – погледна го дяволито жената.

-         И двете са на ваше разположение! – разпери ръце той, влязъл в ролята на джентълмен.

Жената изглеждаше прилично. Не бе красавица, не бе с големи гърди, по каквито копнееше той, но изглеждаше чувствителна, което бе сигурна предпоставка, че ще бъде добра в леглото. Келемето и предложи лакътя на дясната си ръка и тя се хвана за него. Отидоха в един малък, но скъп ресторант, където вечеряха и изпиха две бутилки червено вино. По време на вечерята се запознаха и Мима разказа тъжната си история. През последните пет години тя бе живяла с богат бизнесмен, без да сключи брак с него. Той бил разведен и притежавал няколко магазина в града, вила край морето и огромна къща, в самия център на града. Заради него тя напуснала работа. Преди това била експерт в една лаборатория за изследване на храни, но мъжът поискал да прекарва повече време с нея и тя го послушала. Останала без собствени доходи, но била обгрижвана с любов и нищо не и липсвало. Ходели в годината по няколко пъти на екскурзии в чужбина, получавала скъпи рокли и бижута, като подаръци от него. За нещастие, преди седмица катастрофирал и починал. Спомнила си първата опера, на която ходили заедно в Италия. Тя била именно „Ромео и Жулиета“, затова толкова се разстроила тази вечер. А на всичко отгоре, бившата съпруга на бизнесмена, заедно с двете си деца предявила правата си на наследник и я изгонила от къщата. Обаче тя нямало да се примири. Вече си наела адвокат, който да защитава интересите и в съда. След едно дело, трябвало да получи приблизително около два милиона лева, като обезщетение. Тя изтри с кърпичка една сълза, в края на окото си и направи тъжна физиономия. Усетил добрата възможност, Келемето запита:

-         А къде живеете сега?

-         На квартира! – бе простият отговор на Мима.

-         Тогава, бих предложил още тази вечер, да се преместите при мен! Ще идем с моята кола да ви вземем багажа и ще дойдете в моят апартамент! Той е четири стаен и с удоволствие ще ви отстъпя едната стая! Естествено, не бива да се притеснявате за нищо! С пръст няма да ви докосна, освен ако вие не го пожелаете!

Още същата вечер, след ресторанта Мима се премести при него. Дойде само с една чанта багаж. Носеше си малко бельо и две – три рокли. Келемето не само я докосна, но се вихриха в леглото чак до сутринта. Задоволен отвсякъде, той пръв се събуди и приготви закуска. Сложи я на поднос и я занесе в леглото на Мима. Двамата закусиха и пак се любиха. После той се облече и тръгна за работа. Мима остана в къщата и обеща за вечеря изненада. Когато вечерта той се прибра, в дома му ухаеше още от вратата на вкусно.Мима бе приготвила печен заек с бяло вино, на масата имаше запалени свещи и бутилка шампанско. Двамата вечеряха, слушаха музика по радиото и пак се любиха през нощта. Идилията продължи точно четири дни.

         На петия ден вечерта, никой не отвори вратата да го посрещне и силно притеснен, Келемето сам си отключи и влезе. На масата той видя бележка, където с печатни букви бе написано: - „ Скъпи Данчо, налага се да те напусна! Ти си много агресивен и разюздан в леглото, а аз съм само една обикновена жена. Не мога да издържа на сексуалното ти темпо, затова заминавам в друг град, да си търся късмета. Желая ти само щастие и не ме помни с лошо! Мима.“

  Келемето облиза тънките си устни и се огледа. Почувства несигурност и присви очи. Като всеки измамник и той не се доверяваше на банките. Държеше всичките си спестявания в къщи, на специално място. Той бързо отиде до банята и бръкна в нишата, при водомера. Нагоре, закрепена за стената отвътре, трябваше да се намира кутията с всичките му спестявания, които не бяха никак малко. Той извади кутията и когато я отвори, очите му се разшириха. Вътре нямаше нищо. Спестяванията му, които стигаха за купуването на цял апартамент липсваха.Тази жена го бе изпържила, точно както той обичаше да прави с другите. Келемето тресна празната кутия в земята и извика:

-         Мръсна, крадлива кучка! Ех, ако ми паднеш сега! Ще ти извия врата, мръсна шафрантиьо!

Краката му омекнаха и той се отпусна на земята. Бяха го прекарали, както никога до сега. Всъщност, Келемето си бе намерил майстора, но не искаше да го признае. Той излезе на терасата и загледа звездите в зимното небе. Те му намигаха подигравателно, сякаш знаеха за грандиозния му провал. Постоял малко навън, Келемето замръзна от студ и се прибра в стаята. Извади бутилка коняк и я надигна. Докато не я изпразни, не я остави. С вече замаяна глава, той се отпусна на дивана. Дори през ум не му мина, че за да срещнеш наистина добър човек и да заживееш с него с любов, трябва самият ти да си добър, и да обичаш.

 

                                                                                                                   Красимир   Бачков




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 679294
Постинги: 607
Коментари: 494
Гласове: 1190
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031