ОЦЕЛЯВАНЕТО  ЗАДЪЛЖИТЕЛНО

-         Най-топлата жена в живота ми се казваше Снежана! – каза Прокопи и надигна бутилката с бренди. – С нея не мислех за пари, за работа или за други, ежедневни проблеми! С нея бях просто щастлив!

Тримата приятели се бяха надвесили над огъня и грееха премръзналите си ръце. Бяха дошли сутринта на този язовир за сулка/ бяла риба /, но все още не бяха уловили нищо. Вече се замисляха, дали не е по-разумно да се приберат в града, на топло, в апартаментите, при жените и децата си. Божо запита:

-         А защо не се ожени за нея? Предполагам, Ани си срещнал след нея?

Прокопи отпи още веднъж и въздъхна:

-         Защото Снежана не ме хареса! Ани бе просто компромис! Нали трябваше да се оженя за някоя жена?

-         Значи и децата ти се оказват компромис? – изгледа го под вежди Цани.

-         Не знам! – повдигна рамене Прокопи – Все си мисля, че са били плод на любовта ни!

Бутилката премина от ръка в ръка и накрая остана в Божо. Той глътна от брендито и уточни:

-         Дай да се разберем! Ако децата ти са били плод на любовта ви с Ани, значи Снежана е била само увлечение и нищо повече?

В това време звънчето звънна и дори хвръкна нагоре. Прокопи го хвана с една ръка, а с другата започна да навива макарата.

-         Трябва да е бяла риба! – уточни той – Почти не се опъва! Не беше увлечение! Беше си истинска любов, поне от моя страна!

Той обра влакното и изкара, почти без съпротива едра, около килограм сулка. Прибра я в живарника, който пусна във водата. Протегна се и взе бутилката от Божо:

-         Снежана бе първата жена в живота ми! С нея разбрах, какво означава жена и макар да не и бях първият, хлътнах за първи път в живота си! Тогава приравнявах любовта със секса! Бях си новобранец, откъдето и да го погледнеш! Но тя беше огън момиче! Не мога да кажа лоша дума за нея!

-         При мен беше по- лесно! – сподели Цани – Моята Виолета сама се закачи на куката! На една Нова година дойде при мен и ме покани на танц! Бяхме в Младежкия дом на дискотека и след като диджея обяви, че дамите трябва да канят, тя ме забърса!После правихме любов в гаража им! Веднага забременя, пущината! Сякаш само мен беше чакала! Женитбата ни беше очаквано следствие!

-         Значи не тя, а ти си се закачил на куката! – засмя се Божо – Сигурен ли си, че си баща на децата си?

Цани го изгледа намръщено:

-         Виждал ли си дъщерите ми? Има ли в града други деца, с толкова чипи носове?

Прокопи махна с ръка:

-         От самолет се вижда, че са твои деца! Обаче, друг е въпросът! Защо Снежана, в която бях безумно влюбен, не ми обърна внимание, а Ани, която аз не забелязвах, ми се отдаде изцяло? Няма никаква логика, мама му стара!

-         В любовта няма логика! – констатира Божо – Всичко е на късмет! Ако имаш късмет, попадаш на точната за теб жена! Ако не, ги сменяш, докато не уцелиш най-добрата!

По едно и също време иззвъняха звънчетата на другите две въдици и двамата рибари скочиха. Бързо извадиха по една бяла риба и доволно се спогледаха.

-         Значи, не си загубихме съвсем времето днес! – отбеляза Цани!

-         Когато си на точното място, с точните хора и вършиш точно това, което ти харесва, никога не си загубил времето си! – каза Божо – Момчета, знаете, че аз единствен живея на село! Когато миналата година жена ми роди сина ми, бях най-щастливия баща на света! Вече и двамата бяхме загубили надежда, че ще имаме дете! Ходихме при сума ти лекари, записвахме се в програмите за „ин витро“ и все нямаше полза! Накрая отидохме в Троянския манастир и на връщане ни се развали колата. Спахме една нощ в колата и точно тогава тя забременя! След това се роди синът ни! Отидох при кмета и го помолих, да наречем нашата улица в село, на името на жена ми! При нас всички улици бяха с номера и той се опъна, разбира се! – Как вика, ще наречем вашата улица „Иглика“, като останалите улици са №5, №17 или №22 ? – Много просто, кмете! – отвръщам аз – На нашата улица живее най-обичаната жена на света! Нима тя не заслужава, да наречем една проста селска улица на нейно име? Кмета се огледа, бръкна си в носа и след няколко дни, заедно със съветниците решиха въпроса в моя полза! Обаче след това, всички улици в село бяха кръстени я на майки, я на съпруги или дъщери! Една улица нямаме, с мъжко име! Не е ли позор това?

-         Изобщо не е позор! – поклати глава Прокопи – Позор щеше да е, ако се върнем без риба днес, след като цял ден мръзнахме тук! А сега всичко е както трябва! Хванахме по една хубава сулка и ще омажем тигана, като се приберем в къщи! Нали, момчета?

Другите двама кимнаха. Божо се изправи и като вдигна показалец към небето каза:

-         Няма значение, колко сме богати, в какви къщи живеем и какви коли караме! Дори властта няма значение, в този случай! За да оцелеем и вземем точка от живота, трябва да оставим някой след себе си! Това са децата ни, разбира се! Риба може да не хванем, но без наследници не бива да оставаме! Аз смятам, че вече сме решили най-важните си проблеми, момчета! Какво ще кажете, а?

Тримата завъртяха брендито, докато не остана и капка в бутилката. След това прибраха въдиците, рибите и тръгнаха към джипа на Цани. Той щеше да ги откара по домовете, при най-близките им. Риболовът  осмисляше всичко в този лъжовен свят, защото подреждаше нещата на мястото им.

                                                                                                                   Красимир  Бачков