В  УКРОТЯВАНЕ  НА  БЕСОВЕТЕ

Тя беше бяла, мека и чакаше някой да я обладае. Лешниковата и коса само подчертаваше пищността на формите и. Големите, тъмни зърна на гърдите  бодяха очите  и ме привличаха неимоверно. Не мислех за нищо друго, освен как да потъна в нея. Тя знаеше силата на своята слабост  и спокойно очакваше агресията ми. И аз, като един елементарен мъж посегнах към тялото и. Което ми струваше семейството, спокойствието и дори работата. Разбирах, че ще загубя много повече, отколкото ще получа, но не правех бакалски сметки тогава.

-         Ееей!

Вдигнат поглед и леко премрежени очи. Дори не намира за нужно да отговори.

-         Струва ми се, че чакаш някого?

-         Възможно е!

-         Смятам, че чакаш мен!

Езикът облизва устните и, после леко се плъзва напред и загатва за неща, които не мога дори да си представя. Все ми е тая, защото френската любов ми бе все още непозната.

-         Да те почерпя нещо?

Леко вдигнатите вежди може да означават съгласие, а може и да показват, колко непохватен съм, като сваляч. За да не продължавам тази неуточненост, я хващам за ръка и я дърпам. Тя не се опъва и ме последва. Това за сега е хубаво. Означава, че няма нищо против да я заведа другаде. Тръгваме по студените, пусти улици на града, до мястото, където съм паркирал колата си. Влизаме вътре и аз пускам назад нейната седалка. Тя не е учудена и само запрята и без това късата си пола. Явно тези упражнения са и познати. Нажежен и дързък влизам в нея. Тя се събужда и изпитва нещо към мен или някого, когото замествам в момента. Свършвам бързо, свръх възбуден. После някак от само себе си, започваме разговор. Запознаваме се и това е особено приятно.  Така започнахме.

         Не след дълго на нея и писна и започна да ми погажда номера. Караше ме да ревнувам и аз се връзвах на женските и приумици. Стигнахме до там, че тя преспа с един неин колега и на следващия ден ми обясни в подробности, как се е постарала да разруши всичко между нас. Гледах я, слушах я и не разбирах, защо го е направила. А тя просто си играеше с огъня. Реших, че е прекалено гореща за мен и се оттеглих. И както се случва в повечето подобни случаи, тя тръгна след мен. Не бягах от нея. Просто не я исках. А тя направи всичко, за да бъдем заедно двамата. И тогава се случи това, за което дори не мислех. Тя забременя! Беше омъжена, но забременя от мен. Не можех да го проумея. От една страна, тя ми изневеряваше, а от друга направи всичко възможно, за да има дете от мен. Деветте месеца минаха твърде бързо и  се роди  синът ни. Всъщност, това бе само неин син. Макар да имах пръст в цялата работа, никой не ме бе питал, искам ли или не да ставам баща, на едно дете, правено само с любов. После всичко продължи по някаква линия, независимо от мислите, чувствата и намеренията ми. Двамата се срещахме и един – друг укротявахме бесовете си, чрез любов. Беше хубаво и неразумно. Загубихме всякаква мярка за приличие и в един момент бях уволнен от работа.  В това отношение тя бе по-разумна. Не само, че не загуби работата си, но и успя да заработи допълнително от сферата, в която се подвизаваше. По някакъв начин истината за отношенията ни стигна до жена ми и се разведох. Любимата остана със старото си семейство, все едно нищо не е било. По старому продължихме да се срещаме и да укротяваме бесовете на телата си. Нищо не се промени, затова започнах да пия. Наливах се с алкохол, по-зле и от пияница, но нещата не се променяха. Така стигнах до момент, в който вече не издържах. Трябваше да направя нещо, за да променя живота си. Бесовете вътре в мен я искаха, но тя се оказа прекалено разумна, за да дойде при мен. И тогава разбрах, че съм глупак. Тя ме беше използвала, защото не можеше да има дете от мъжа си. Аз бях просто донор, който и осигуряваше добро бъдеще. И разбира се, след това тя се дръпна от мен. Бях съкрушен. Не знаех, какво да правя, затова започнах да творя глупости. И както казват, че клин – клин избива, я заместих с друга жена. Също червенокоса, също огнена и изкушаваща като дявол. С нея продължих по добре познатата и изпитана схема – секс, любов и дете накрая. Укротявахме взаимно бесовете си и мислехме, че това е любов. Лъжехме се. Бесовете в нас си играеха с душите и най-вече с телата ни! Мислехме, че всичко зависи от нас, а реално бяхме подвластни единствено на телата си. Когато един ден случайно го проумях, се дръпнах и повече не посегнах към нея. Бяха ме лъгали, бях лъгал жените и себе си, заради сладката тръпка да обладавам една или повече жени, заблуждавайки се, че обладавам и духовния им свят. Бях поредният глупак, паднал в плен на демоните от тялото ми.

         И едва след това проумях, че водещо начало на всичко добро е духът! Преди това винаги бях бъркал плътските удоволствия с духовните, но и най-заблудения човек накрая разбира истината. А тя е, че няма пълно щастие там, където се разминават тялото и духът!

         Сега нямам тези възможности, които имах някога, но имам нещо, което си струва! Имам увереността, че бесовете трябва да бъдат насочвани там, където биха вършили полезна работа! Може би към медицината, физиката, химията или литературата, но при всички случаи към нещо, което е различно от една жена! Не защото жените не заслужават, а защото бесовете трябва да вършат само полезни неща!

                                                                Красимир  Бачков