След поредната чаша вино …!

Помня, някога хранех врабчета,

с половината си закуска.

Аз тогава бях детето, което

със хвърчило мечтите си пуска.

И от слънце преливаха дните,

а във нощите - сънища цветни

Боже мой, къде са мечтите

и невинните трепети летни?

След игрите бързах да взема

нова книга от библиотеката

и със нея напред да поема

към света лека – полека

Тъй от Жул Верн знаех за Франция,

а от Джек Лондон за кучето хъски,

всяка дълга лятна ваканция

пътешествах безплатно и дръзко.

Всяка есен ми отесняваха дрешките,

към желаната зрелост препусках.

Аз растях, но растяха и грешките,

дето воля – неволя допусках.

Е, …. пораснах и възрастен станах,

а светът се смали, отесня

във миражи да вярвам престанах

и живота ми обедня.

Днес поглеждам назад  и преглъщам

болката, по всичко отминало.

И да искам не мога да връщам

времето, дето е минало.

                                                       Красимир  Бачков