Прекосяваш с тихия им полъх

моя дъх. Искрящо ги разгръщаш

и ме обгръщаш

със силата поникваща във мен.

Трептящи, облети с твоя аромат,

със мен и формата играят.

Крилата в мен намират и докосват,

помагат им да се научат да летят.

Отлепват ме от ретината,

по сетивата,

достигат всеки нерв,

кръвта сгъстяват, до някакъв мехлем.

Докосват, проверяват, с движения

най-леки, неумолими,

нивото на страстта,

пулсираща във мен.

Слепят ме, очароват, творят,

извайват ме и вплитат,

по гънките им тихо спя,

с отворена душа.

До връхчетата

когато устните допирам,

в очертанията нежни

напълно и изцяло се разтварям.

Невероятни, толкова бледо бели,

в цвета на нежността,

и ослепително красиви,

даряващи ми допира на вечността.

Не са от мрамор, но блестят,

не са вода, но я чертаят,

превръщат я в мъгла,

в омара от лъчи ме заслепяват.

А някога заспиват

и сладко се отпускат в мен,

по тялото ми когато

нежно се допират.

или когато в кожата ми

отчаяно и нежно,

безкрайно и ужасно бавно

ръцете ти се впиват.