ЖИВОТЪТ  ОПРАВЯ  ТОВА,  КОЕТО  ПОЛИТИЦИТЕ  ОБЪРКАХА

    Започна да ни връща Македония, разбира се. Лека-полека, някак от само себе си, македонците и особено по-младите, започнаха да се връщат към корена си. Отначало идват за да следват, после разбират, че в България се диша по-леко отколкото в закостенялата им родина, а накрая предпочитат да останат тук, защото усещат, че са българи, а не сърби, гърци, албанци или друга някаква сган. Меракът им за двойно гражданство, заради възможноста да ходят по Европа без визи, вече започва да отшумява, но идва ново желание. Желанието да живеят в прародината си, просто защото тук им е мястото. Като по-малко и нескопосано копие на Бъ лгария, Македония е раздирана от противоречия на етническа, културна и религиозна основа. Това внушава несигурност и липса на бъдеще, у младите македонци с българско самосъзнание. Разбрали за отлива на млади българи в посока Европа и светът, македонците заемат непринудено техните места и се адаптират много лесно към нашата действителност. Защото освен, че си оправят граматически разваленият български, те виждат колко красива е България и как тя има нужда от истински български граждани, каквито са македонците по презумция. Това е свежа българска кръв, която е възпитавана по-патриархално и може да се окаже значителна и изключително полезна, при възкресяването на родината. Защото ние имаме нужда не само от „Мюзик – айдъли”, но и от млади, интелигентни люде, носители на християнски ценности  и морал. И защото правдата най-после трябва да възтържествува и майка България да започне да прибира, прокудените си по политически, или други причини чеда зад граница.

     Страшното в случая е, че същинските българи са подложени на ужасен геноцид , от правителството в държавата и са принудени да търсят спасение в чужбина. Хубавото е, че на тяхно място идват пак българи и за тях условията тук са по-приемливи, от кошмара  който напускат. В условията на масова глобализация, тези иначе много сериозни от демографски характер процеси, почти не се забелязват и много пукнатини в мултиетническите държави като Македония, скоро ще се разцепят и превърнат в пропасти, в които ще пропаднат правителства и знамена, за които сега се водят безсмислени спорове. Изобщо барутният погреб на Балканите, тепърва има за задача да взривява и без това отслабената от икономическата криза стара Европа. Докъде ще стигнат бъдещите политически, демографски и културни проблеми, предстои да видим, а в доста от тях и да участвуваме. Понякога и против волята си.

                                                                          Красимир  Бачков