ЗАЩО „МИСЛЮМАНИТЕ” В БЪЛГАРИЯ СА ТУРЦИ

   Коментарите на обикновените потребители в сайтовете, са като индикатор, подобен на живачният стълб в един термометър. Те показват как и колко се нагнетява температурата, в отношенията между хората в страната. И както е тръгнало  ще дойде ден, в който и една лоша дума, подобно на искра, ще взриви крехкият етнически мир, който все още съумяваме да опазим. Нормално ли е всъщност, българите да се дразнят от „мислюманите” у нас и да ги обиждат в коментарите си по сайтовете? Защо много цигани се самоопределят като турци, а за българите от „турски произход”,България се явява не като родина, а като мащеха? Политиците обикновено избягват дебати по тия парливи въпроси, защото много лесно биха издали така, действителната си неконструктивна същност. А истината по въпроса е неприятна и всеки нормален човек може да стигне до нея, ако остави предубежденията си встрани. Българи и турци НИКОГА няма да се обичат,поради достатъчно натрупани през времето причини, но това не значи, че не могат да живеят като добри съседи и да се уважават взаимно. Защо обаче българите реагират толкова крайно, срещу  обикновените „мислюмани” в страната?

  Защото правителствата от последните две десетилетия у нас, са протурски ориентирани и то не само в областа на търговията. Защото ДПС бе допусната в парламента като зъл дух и за последните си два мандата, където участваше реално в „управлението” на страната, нанесе толкова вреди, колкото целият народ трудно би преодолял, няколко поколения напред. С идването на мадридският лъжец и крадец Симеон, ДПС започна да налага корупцията по всички етажи на власта и така да руши държавноста. Отчитайки слабата реакция на народа и създавайки закони за „законна” кражба и абсолютна безнаказаност,комунистите довършиха всичко, което можехме да наречем по-рано България. ДПС успя да внедри от „мислюманските” редици, хиляди номенклатурни кадри в правителството и по общини навсякъде в страната, които са неподготвени, недобронамерени и напълно излишни. Те като пиявици смучат от средствата, осигурявани от нормалните трудещи се и заедно с паразитите от останалите политически партии, отслабват държавата и я сриват в определени сектори. Стотици проекти са дадени шуробаджанашки на турски изпълнители и вместо да работят българи по тях, европарите отиват в турски джобове. Пшеницата се изнася на безценица в Турция, а от там се внасят всякакви стоки, но най-вече плодове и зеленчуци с ниско качество, които буквално унищожават българските производители, поради дъмпинговите си цени. Българските турци, както и циганите, определено се ползват с привилегии, в сравнение с обикновените българи. Те нарушават законите и не са санкционирани както подобава, за да не се наруши същият този „етнически мир”. Това им дава необосновано самочувствие и те си позволяват да ни презират в собственият ни дом. Но затова сме си виновни изцяло ние! Нашата външна и вътрешна политика, в сравнение с турската е много по-слаба, продажна и унижаваща достойнството на българина. Не е луд който изяжда зелника, а който го дава, нали! Ако в България управляващите бяха почтени хора и вместо да крадат, бяха построили една изцяло съвременна европейска страна, нашите „мислюмани” нямаше да се определят като турци, а като българи. Защото никой не бяга от хубавото, независимо дали се казва Хасан, или Иван. Ако животът в страната бе на такова ниво, каквото е в развитите европейски държави, нито турците, нито циганите биха демонстрирали своят произход, просто защото щяха да се срамуват от него. Успоредно с това, в световен мащаб се забелязва един духовен упадък, както и размножаване на радикално настроените „мислюмани”. Излиза, че или нашите ценности не са достатъчно стойностни за да ги привлекат, или поклонниците на Аллаха просто водят война по нестандартен начин, с достиженията на човешката цивилизация. При всички случаи кризата се задълбочава и ако не се вземат мерки за овладяване в нейната духовна същност, тя би прогресирала в крайности, неприемливи както за един етнически българин, така и за един българин от „турски” произход. Решението в крайна сметка е в нашите ръце и ние сами избираме, дали да живеем като добри съседи и да градим, или да се мразим и разрушаваме всичко!

                                                                      Красимир  Бачков

"Излиза, че или нашите ценности не са достатъчно стойностни за да ги привлекат, или поклонниците на Аллаха просто водят война по нестандартен начин, с достиженията на човешката цивилизация. При всички случаи кризата се задълбочава и ако не се вземат мерки за овладяване в нейната духовна същност, тя би прогресирала в крайности, неприемливи както за един етнически българин, така и за един българин от „турски” произход. Решението в крайна сметка е в нашите ръце и ние сами избираме, дали да живеем като добри съседи и да градим, или да се мразим и разрушаваме всичко!"

Войната по нестандартен начин се води не от поклснниците на Аллаха, а от някакви фанатици, които биха могли да изповядват всякакви религии. В случая тази религия има най-слаби защитни механизми срещу влиянието на фанатици.

В цитата по-горе има противоречие. В случай, че имаме война, възможностите ни за избор да силно ограничени в рамките на подходящите военни стратегии. Не заблуждавайте хората, че нещата зависят само от заявките на свободната им воля! За да се случат желаните от нас неща освен воля са нужни тактически и стратегически добре премислени действия!