ОМРЪЗНА МИ!
Животът ми мина в тази безумна държава България! Най-обикновен човек съм. Нямам големи претенции и мераци. Искам да живея спокойно и да се радвам на обикновени неща. Искам животът да ми носи радост, а не тревоги! Искам като отида в църквата, да не паля свещ и да се моля да не остана без работа, да не пострадат децата ми от бандити, или да не се разболея, за да не подлежа на докторски рекет. Искам да запаля свещ, за да благодаря на Бог за щастието, което съм получил! А как да стане това, като живеем като колорадски бръмбари и оцеляваме при невъзможни условия?! Защо държавата ни е жалка, а правата ни са само на хартия? Защо сме европейци последно качество, граждани без гражданско самосъзнание и бандити по манталитет? Само ние ли сме виновни за всичко?
Свикнал съм, като нещо сгреша, винаги да търся вината първо в себе си. Боже, признавам, че имам доста грехове, но те не са много големи и от религиозна, и от чисто човешка гледна точка! Защо тогава трябва да плащам и заради убийците, крадците на милиони и всички престъпници от крупен мащаб в държавата? Защо трябва да ми се вменява, че съм длъжен да стоя в прокажената си държава, поради патриотични или каквито и да било подбуди? Имам само един живот и той за съжаление е много кратък. Защо трябва да го пилея за да плащам софрата, на знайни и незнайни хайдуци, успели да се уредят в управлението или по-точно в разграбването на държавата? Нещата в моят свят са прости – небето е синьо, усмивката на синът ми е слънчева и като ходя за риба се чувствам щастлив като дете. Защо трябва да се съобразявам със „застрахователи”, които застраховат единствено собственото си благополучие, политици които политиканстват за да забогатеят за отрицателно време и власти, които използват служебното си положение за да ни рекетират? ОМРЪЗНА МИ! Не искам да съм феодален селянин в задръстена, смотана държавица, която ме комплексира и кара да я мразя! Искам да живея моят си живат и той да не зависи от лумпените в правителството! Не желая мафия в държавата и държава на мафията! Какво да направя,за да се спася? Знам, че като мен има много хора и на всички им иде да крещят, срещу небивалата наглост, която ни залива всеки ден от всякъде. Понякога се чудя, защо нямат повече кураж хората. Защо се боим от корумпираната полиция и от някоя палка, която може да се стовари върху нас, на някой граждански протест? Ние по-прости ли сме от гърците, че стоим и търпим като добичета произвола на Сульо и Пульо?! Не разбираме ли, че спасението е САМО и ЕДИНСТВЕНО в нашите ръце на обикновени хора? Защо все трябва да се разделяме и мразим? Защо не се обединим и не направим живота си по-добър? Толкова ли не струваме като хора, като народ?! Аз се питам, а отговорът е някъде в коментарите по-долу ........!
Красимир Бачков