ИЗГУБЕНИЯТ СМЯХ
Отдавна се прочухме с навъсените си физиономии и ориенталско-постсоциалистическата си безотговорност. Като народ, на нас все някой друг ни е крив, все са ни лоши управляващите и все ние сме жертвите. Като индивидуалисти сме доста оправни, навсякъде и за всичко, но опре ли да се свърши нещо общо – никакви ни няма. Заръката на хан Кубрат за снопа пръчки и тоя нелеп в момента надпис над Народното събрание „Обединението прави силата”, сякаш се отнасят до някой друг, а не до нас самите. Факта, че все чакаме друг да решава важните проблеми вместо нас, че все „се налага” да ни освобождават, говори за робско самосъзнание и страхливост. Корупцията, незачитането на законите и шуробаджанащината показват, че ние просто не сме узрели за европейци и граждани на правова държава. Слава Богу, че не живеем в други времена! Ако по тоя начин съхранявахме държавата си преди десет века, до сега нямаше да остане и спомен от нея! А работата е проста!
Вместо да говорим празнословно, да се хванем и да работим! Да градим! Безработицата е извинение за некадърници! Ако имаме правителство на място, то ще успее да върне работните места на хората, ще разкрие нови и дори ще върне прокудените в чужбина българи. Всичко е въпрос на стратегия и държавна политика. Но не за седмица и за месец, колкото да вържем двата края, а за години напред. ИМА СРЕДСТВА! Това са милиони, предоставени ни от фондовете на ЕС по различни програми. И вместо да ги пилеем по турски и гръцки тарикати, трябва сами да си строим магистралите, сами да произвеждаме зеленчуците си, сами да шием дрехите и обувките си. Както всъщност сме го правили десетки години преди това. И да спазваме законите! ВСИЧКИ ДА ГИ СПАЗВАМЕ, тия закони!!! Едва тогава може да се върне самочувствието ни на хора и да забравим злобата. Едва тогава ще можем да си върнем свободният смях, който отдавна загубихме! Свободно може да се смее човек, който не зависи от много неща. Това е или съвършено беден човек, или относително богат. Човек който с труд почтено изкарва парите си, а не ги е заграбил с далавера. Човек който може да гледа спокойно всеки, защото не крие и не се срамува от нищо. Годините на прехода омазаха с мръсотия не само лидерите на патийни групировки и мутрите. Оплескани бяха и обикновени хора. Целта беше да се увеличи броят на „маскарите” в държавата, за да няма единно обществено мнение. Така, продали се за петак прости хорица, прибраха по някоя парица от тук или от там, купиха кола или къща и сега са в кюпа с „големите мръсници” в държавата. Това обикновено са полицаи, митничари, съдии и чиновници в общински или държавни учреждения. Работното им място най-често е получено срещу подкуп, или по роднинска, или партийна линия. Те го използват за лично облагодетелстване, като понякога дори възпрепятстват, изпълнението на служебните си задължения. Синекурните им длъжности висят на тънък конец, защото не са заслужени достойно и точно за това, тия жалки хорица са склонни да защитават и най-уродливата идеология, стига да запазят топлото си местенце. Жалка и смешна картина сме в момента! ЗАЩОТО ЗАБРАВИХМЕ ДА СЕ ТРУДИМ ИСТИНСКИ!!! Само човек, който създава с труд нещо, може да оцени постигнатото от другите и да уважава чуждите постижения! Лентяй, който цял живот е бягал от труд и отговорност, по принцип е порочен и може само да руши. Всички тия простички заключения са общоизвестни, но за тях НЕ СЕ ГОВОРИ! Защото засягат много от нас самите!
И сега сеща ли се някой, кога последно е чул истински смях? Не присмиване, или дебелашко хилене, а чист, жизнен, човешки смях!
Хора, защо не си върнем смеха?
Красимир Бачков
