САМО ДЕТО ОЩЕ НЕ СМЕ РАЗБРАЛИ!
Какво всъщност искаме ние българите?
Каквото и останалите хора по света, разбира се. Искаме работа, достойно заплащане, спокойствие, сигурност, адекватно обслужване от лекари, съдии, полицаи, пожарникари и ПОЛИТИЦИ. Искаме ДА НЕ ЗНАЕМ кой е президента и премиера на държавата, колко партии има в парламента и какви акции прави МВР, за да не допуска престъпност сред гражданите. Искаме да не купуваме дрехите си от магазини – втора употреба, колите ни да не са „нов внос” и живота ни да не струва пукната пара, както е в момента. Искаме да сме ценени в собствената си страна, а не да емигрираме за да се докажем като специалисти или таланти. Искаме да живеем а не да оцеляваме. Искаме простащината да не властва навсякъде, а най-вече по пътищата. Искаме да не се срамуваме, че сме българи!
Искаме още много неща и сме съгласни на много, за да ги постигнем. Обаче не сме съгласни на всичко и точно тук е проблемът. Ако голямата част от народа се обедини само за няколко безусловно необходими за една държавност изисквания, тя трябва да ги устоява с цената на всичко. Дори с вероятноста да загуби работата, дома, спестяванията и най-вече живота си. Няма партия или каквато и да било политическа организация, която да се изправи срещу такъв народ. Няма армия или полиция, която да тръгне срещу него. Няма го и тоя народ, за съжаление! А това е защото от най-крехка възраст, ние сме възпитавани да оцеляваме при всякакви условия. Също като колорадските бръмбари да се пригаждаме и във вредна среда, и с лоша храна, и на живот в бездуховност. Всъщност ние сме еталон на граничния човешки индивид, сбрал в себе си всичко хубаво и лошо от Ориента и цивилизования свят. Държавата ни е граница между Аллах и Христос, Капалъ-чарши и Моловете, клозета и тоалетната чиния, подкупа и принципноста. И понеже през последните двадесет години, следствие на безогледната раждаемост страната се циганизира, а свестните българи емигрираха, салдото е в полза на престъпниците, политиците /между едните и другите не виждам особена разлика/ и нашенските простаци. Така обикновените българи може да искат още сто години какво ли не, но ще получават ориенталско, а не европейско обслужване, оцеляване а не достоен живот.
Преди две години една от циганките – чистачки в училището където работех, на висок глас обясняваше на друга жена: - „ Нека строят хотели, ма! Нека строят кооперации! Нали наште сиганчета трябва да има къде да живеят след двайсе години! Те за нас ги праят тия неща българете! Само дето още не са го разбрали.”
Питам се тази обикновена циганка повече ли знаеше тогава от г-жа Масларова, г-жа Дончева и сега от г-жа Фандъкова, и г-жа Фидосова! Все ние българите ли разбираме последни за това, което ни засяга? Колкото и популистки да звучи, силно се съмнявам, че само мен вълнуват тия въпроси! А отговорът ............ все още не сме разбрали!
Красимир Бачков
10.08.2010 17:12
