ОРАНЖЕВ СВЯТ
Май пак си изпуснахме нервите? Снегът не е чак толкова много, студът не е чак толкова силен, но ние страдаме и загиваме, защото така е нормално за България. Вечно да сме „изненадани” от зимата, от кризата, от апашите и всички вредни образования, плъпнали из родината ни. Ние просто сме народ от страдалци, издигнали в култ мъката, болката и страданието, сякаш имаме поне десет живота. Сега ще бъдем страдалци, а после ........можем да си поживеем и като гърците да речем. Само дето ...ПОСЛЕ просто няма да ни има. Това е. Сега, с невероятната си бедност и мизерия можем да кандидатстваме за ангели в библейския сектор на поднебесието, можем да се оплакваме и упрекваме непрокопсаните си управници, но не можем да се обединим, да повярваме в себе си, и да помислим най-после и за бъдещето си. Защото ние просто нямаме бъдеще.
Тази древна, напоена с невинна кръв земя винаги е страдала от липсата на обич, от грижа и защита. Животът на всеки българин е по-кратък от живота на всеки германец, англичанин, французин или друг жител на поднебесния рай. Щастието, което получаваме през краткия си жизнен път е толкова малко, че не стига дори за да се усмихнем на портретната си снимка от некролога, който ще залепят миг след като си отидем. Нас ни няма, преди да сме помислили за онзи свят!
Към кого да се обърне човек? Към вездесъщият Бойко Борисов?! Към Бог? Към себе си?
Няма универсален отговор за нищо. Просто както мравките изграждат един мравуняк, пазят го, грижат се за него и себе си, така и ние трябва да гледаме на себе си и държавата ни. Всичко друго са чужди интереси, предателство и позор! А човек не живее толкова дълго, че да не му пука как ще го запомнят след като си отиде. Тук и сега ние сме българи, колкото и да не ни харесва този факт, колкото и да сме бедни или богати, сред анархията и бездържавието наоколо. Хора, опомнете се! Има и утре!
И се сещам за оная детска песничка, в която безгрижно се пееше : - „Оранжево небето, оранжево морето....... оранжеви китари, оранжево звънят!”
При нас днес има само оранжеви кодове в синоптичните прогнози, оранжеви престилки, въоръжени с метли рано сутрин по улиците и оранжеви портокали, боядисани за наивните българи – потребители на настоящето. Лъжа след лъжа – това е животът ни.
