СТРАХ   НИ   ГАЗИ

         Страх ни е стиснал за гърлото и не можем дори въздух да си поемем свободно. Страх ни е да не загубим жалката си работа, да не се разболеем, да не ни разбият жилището, колата или не дай Боже до нас се заселят цигани. Страхът до такава степен ни е завладял, че не забелязваме смяната на сезоните, хубавата музика по радиото или важните въпроси на детето си. Привеждаме се с надеждата, че проблемите ще прелетят и този път над нас, лишаваме се от жизнено важни неща, само за да си осигурим малко илюзорно спокойствие. Когато друг наоколо пострада, му съчувстваме без да забравяме, че утре и ние може да сме на негово място. Страхът така е сковал сетивата ни, че гледаме но не виждаме, слушаме но не чуваме и живеем като на сън. Той ни е обсебил, превърнал в жалки подобия на хора, без достойнство, чест и съвест. Всекидневно ни манипулират, лъжат и крадат, но страха не позволява да реагираме адекватно спрямо потисниците ни. До такава степен вече сме свикнали с него, че не виждаме или не искаме да видим  как живеят хората по света. Спасяваме се поединично а страдаме вкупом. Боим се да сторим добро, да покажем чувствата си към най-близките си и дори да прекосим улицата, ако случайно черна котка ни е минала път. Превърнали сме се в нация от параноици. Така, в боязън минават дните ни и шепата останали в родината българи, по нищо не се различаваме  от шепа доени, стригани и колени същества, обитаващи някоя ферма.

         Няма спор, че предпазливостта понякога е необходима, както, че необмисления риск е опасен. Когато обаче става въпрос за  живота ни, за живота на децата и внуците ни, не бива да се поддаваме единствено на инстинкта си за биологично оцеляване! Та нали душевността ни отделя от останалите живи същества на земята! Ако човешкият дух не успее да се пребори със страха в нас, то ние сме обречени, заедно с нашите наследници. Никой нито в човешкия, нито в животинския свят не уважава страхливците. Никой не ги обича, не ги съжалява и не им помага. В стремежа си да оцелеят, страха ги убива. Защото най-прекия път към смъртта е безразличието, отчаянието и страха!

         Малко са приятните истини, които ние българите можем да кажем или чуем за себе си в последно време.Най-неприятна от всички е робския ни страх! Докато не се отърсим от  него, нищо в държавата няма да се промени към по-добро! Няма писан или неписан закон, който да забранява живота ни да е свободен, щастлив и незастрашен от зло. За това ни е нужно само едно – КУРАЖ !   Само когато съберем смелост и праснем по мутрата злото, под формата на корумпиран държавен служител или явен престъпник, ще можем да имаме претенции за положителна промяна и по-добър живот. Дотогава ще е като .......... досега!

                                                                                          Красимир Бачков