ПРиМОЦИЯ   ЗА   БСП

         Две баби се срещнаха на пазара. Баба Пена влачеше чанта на колелца, пълна с пакети брашно, а баба Ценка се бе изгърбила под тежестта на голяма торба с домати.

-         Цене, къде ги мъкнеш толкоз домати? Да не храниш прасе за Коледа?

-         Зимнина подготвям, сестрице! Сега, като дойдоха БСП и ДПС на власт, ни чака трета национална катастрофа. Знаеш как е при комунистите – инфлация, купони, глад!

-         Точно затуй и аз си купих двайсе кила брашно. То друго няма, ами поне по някоя кашичка да забърквам от време на време.

-         Ма, ти за кого гласува, ма Пене?

-         Излъга ме оня потурнак Сидеров, че щял да дига заплатите и пенсиите, чумка да го дигне дано! Ами ти за кого пусна гласа си?

-         И мен както винаги ме прилъгаха куманистите, душо! Дадоха ми предварително 20 лева, едно кило олио, едно кило ориз и парче шпек „Народен”, за да гласувам за тях. Сега, като ги гледам по талавизора как се отмятат от вчерашните си обещания, ми иде да му го натикам тоя шпек там, дето не го огрява слънцето на Кокошкарски ли, Орешарски ли беше.

-         Ах, ох! Живота ни мина сестрице, а още не сме разбрали какво е туй, да живеем нормално! Все мизерия, все парите не стигат за нищо! Ако не бяха тия примоции в големите магазини, досега да бяхме пукнали сто пъти!

-         Като каза примоция, че се сетих! Ти знаеш ли, че една траурна агенция е обявила примоция  за погребение, с намаление 50% за старици над 80 години?

-         От тебе чувам туй нещо! Ама ако е така, дали няма да има по-голяма примоция за погребение на старици над 100 години?

-         Що, ти познаваш ли такава старица?

-         Ами БСП – то, ма сестро! На нея вече и е време да се маха от тоя свят и една примоция таман ще и свърши работа!

-         Права си, много си права даже! Ама де тоз късмет! От твоята уста в Божиите уши, сестрице!

 

                                                             Красимир  Бачков

Днес ако не излъжеш, няма Парламент.
То затова беше цялата парлама, дето вдигна новоизлюпената Тройна колизия, пардон, коалиция.
Една препечатка за доказателство, че не мисля само аз като автора на чудесния постинг по-горе:
автор: lordly
- Даскале бе, чакай, чакай – чух от подире си глас и се обърнах.
Гледам, навирил бастунката нагоре, без дори да накуцва, опитва се да ме догони Начо Папазов. Момент, той не е оня, от едно време, а наш, квартален общественик, който по съвпадение носи същото име. Не ми е по сърце, но спрях да го изчакам, отбелязвайки че е забравил да накуцва и да се подпира на бастунката.
- Чакай, бе човек! Уф, едва те догоних. Ела сега в кафето, да те черпя едно.
- А, нямам време, казвай бай Начо – прекъснах мераците му за дълъг лаф-мухабет аз.
- Виж сега, Даскале: ти в политиката не си са забърквал, чист си с една дума, пред пенсия си и си фукара от към финансите.
- Е, та?
- Та имаме за теб едно официално предложение.
- Кои, вие, го имате – прекъсвам го аз.
- Ние сме, от нашите, дето сме били и пак ще бъдем, ами слушай сега! Имаш се с младежите, все твой бивши ученици нали са, та да ги посъбереш и едно такова гражданско движенийце да спретнете, нали ма разбираш – и ми намига с око и половина.
- А, забрави! Аз с политика не се занимавам и политиците, не ги обичам!
- Никой не те кара да се занимаваш и насила любов да правиш, драги. Туй ще е само ей тъй, за парлама.
- Как тъй за парлама?
- Тъй-тъй! Ще ви регистрираме, ще ти дадем там едни пари, ще вдигате джабула по площадите, ще седите по избирателните секции и колкото гласовце съберете все файда ще са, щото накрая пак към нашите ще се прибавят, разбра ли ме. За парлама бе, за парлама – намига ми Начо Папазов, а аз започвам да усещам, как тръгва да ме сърби десния тупаник, ама нали е с инвалидна пенсия, как да го... Та му теглих само една майна...ама на ум.