Разбрах ли наистина ….?
Тази вечер слушах музика по една радиостанция. Бяха подбрали хубава гръцка музика и първата ми реакция бе, да сменя станцията. Не за друго, а защото преди двадесет години бях принуден от обстоятелствата, да ида в Гърция, за да работя. Трябваха ми много пари и се надявах, да заработя поне част от тях. Бяхме цяла група българи и повечето бяха като мен за пръв път при византийците. Все бях чувал лоши работи за тях, но това, което видях и чух от тях за няколко седмици, надмина и най-лошите ми очаквания. Гърците откровено се гавреха с нас, сякаш бяхме роби….! Гордостта не ми позволи да работя дори една минута през цялото време и бях принуден, да се бия два пъти с гърци. Слава Богу, ми се размина без последствия! Щом се върнах в България изтрих всичките си касети с гръцка музика, а любимите книги от Казандзакис скрих, за да не ги виждам и да се дразня. Три години по-късно описах патилата си по гръцко в роман. Зарекох се, ако отново ида при гърците, да е само с танк…!
Времето минаваше и понякога се чудех, защо ни мразеха толкова много гърците! Те не се отнасяха така нито с руснаците, нито с албанците или украинците, а само с нас! Все не можех да намеря обяснение, до тази вечер!
Преди малко, слушайки хубавите гръцки песни просто ми светна, че гърците са били напълно в правото си, да се отнасят толкова зле с нас! Ами, че никой от останалите народи не бе им причинявал толкова много болка в сражения и дипломатически битки в миналото! А сега ние сами бяхме отишли при тях, да ги молим за работа, при това възможно най-ниско платена. Всъщност, ние сами се бяхме признали за по-низши от тях и те се наслаждаваха на дошлата, без да си мръднат пръста победа над съвременните българи! Те тържествуваха и го правеха като страхливци, каквито винаги са били – жестоко и подло! Ако бяхме отишли с пълни джобове при тях, не като роби, а като туристи, те щяха да ни се усмихват насила и да изпълняват всичките ни желания, но …!
Нашите пишман политици ни бяха поставили в унизително положение не само спрямо гърците, но и спрямо целия свят – бяхме най-бедни, болни и безпомощни от всички в Европа! Бяхме такива, поради собствената си толерантност или страхливост! Не успяхме да извоюваме свободата си от лапите на гнусни ченгета и комунисти, затова ни предстояха страдания …! Те продължават и до днес!
А гръцката музика си е хубава, както узото им, както сиртакито и всичко, написано от Казандзакис! Те може да са подли и гадни, но имат достатъчно кураж, за да отстояват правата и свободите си, както от собствените си управници, така и от целия свят! А ние се държим като роби, затова живеем робски!
Все ми се иска да вярвам, че това няма да продължава още дълго, но не знам …! Чува ли се гласът на кръвта от Борис, Калоян, Самуил или Шишман? Стяга ли ни все така за гърлото хубава Яна? Ние все още българи ли сме или ….?
От опит знам, че един и същ човек може да бъде лош или добър в една и съща ситуация, но по различно време. Сега се чудя, какво би ни провокирало, за да се превърнем от мразещи, оплакващи се неудачници, в безумно смели, добри българи?
Някои неща разбрах, макар и късно, но за други явно не съм узрял все още …!
Красимир Бачков
