ПАДЕНИЕТО НА ЕДНА ТРЪТКА
/ поучително четиво за изключително дребни началници /
С много ходотайства, молби и хленч, Трътка Барабонкова най-после успя да получи назначение на синекурна длъжност – началник на чистачките в една фирма. Дадоха и малка стаичка с бюро и дори компютър. Тъй като нямаше какво да прави, Трътка играеше по цял ден на компютъра, а когато съвсем изтъпяваше от скука, отиваше да се прави на важна пред чистачките. Размахваше застрашително пръст, даваше им акъл как да метат и заплашваше, че ще ги уволни, ако и възразяват. За има – няма година, Трътка дотам се самозабрави, че започна да се бърка и в работата на служителите на фирмата. Особено я дразнеше един служител, който си пускаше музика в кабинета. Музиката не бе силна или неприятна, но тъй като бе в съседния кабинет, се чуваше и в стаичката на Трътка. Един ден, докато чакаше ред пред кафе-машината, тя направи забележка на служителя да не пуска музика, защото това я дразни. Служителят се изсмя и не и обърна внимание. На следващия ден Трътка пак го укори, но той направо и каза, да не се бърка в неща, които не я засягат. Това я изкара от релси тя започна да го хули пред чистачките. Служителят бил невъзпитан и груб, не се съобразявал с нейните изисквания, а все пак тя е началник във фирмата, нали? Чистачките слушаха, поклащаха мълчаливо глави и се чудеха на акъла и. Обаче, нали бяха нейни подчинени, не смееха да възразят или изкажат мнение, различно от нейното. Ядосана, Трътка отиде при шефа на фирмата и оклевети възможно най-гадно служителя, който не се съобразяваше с капризите и. Шефът я изслуша, поклати глава и рече:
- Да, добре! Оправете се там! – Шефът всеки ден чуваше доноси от няколко служителя, които клепаха колегите си и му бе омръзнало от простотии. Те обаче наливаха вода в неговата мелница, защото шефа бе привърженик на правилото „Разделяй и владей!“
Разочарована, Трътка реши да тормози служителя всеки ден, докато го принуди сам да напусне фирмата. Щом го зърнеше, изливаше цялата си злоба и злъч, а той дори започна да се дразни понякога. Така мина известно време, докато един ден чистачките останаха без началник. Просто Трътка Барабонкова бе умряла от злоба. Тя не бе стара, но злобата дотам я бе изпълнила, че една вечер се пръсна като балон, а жалката и душица отлетя на небето.
На другия ден чистачките се почерпиха, доволни от така щастливо стеклото се обстоятелство за тях. Служителят продължи да слуша музика, вече необезспокояван, а живота във фирмата си продължи по старому. Трътка не липсваше на никого и скоро съвсем я забравиха. Единствено доносниците сред служителите се замислиха, защото усещаха, че идва и техния ред. Злобата не прощава на никого, нали?
Красимир Бачков
САЩ се готвят за Трета световна, Путин о...
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...