Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2016 11:19 - Объркани мисли ... за парите!
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 356 Коментари: 0 Гласове:
1




Объркани мисли …за парите!

 

         Никога не съм уважавал парите и може би затова все ми липсват. Случвало се е, да изкарам по някакъв начин пари, много повече, отколкото заработвам чрез професията си. Друг път се убивам от работа, раздавам се до край и резултата е обидно нисък в парично измерение. Не си спомням в живота ми парите да са били основна цел и вероятно затова се чувствам относително свободен и щастлив. Аз не съм им слуга, не бих убил за пари и ако имаше как, дори не искам да ги виждам.

         Вече трети път ми се случва, да чакам до касата в магазина, я жена си, я някой приятел докато плаща за направените покупки, да дам някоя стотинка на клиент. Така вчера, пред приятеля ми бе застанала някаква старица, която ме подразни с бавните си реакции. Докато си бръкне в портмонето, докато изкара между някакви бележки или сметки две банкноти по два лева и една монета от един, щеше да свърши смяната на касиерката. На всичко отгоре не и стигнаха 54 стотинки и трябваше да върне малкия кренвирш, който държеше в треперещите си ръце, заедно с един хляб и кофичка кисело мляко. Извадих 60 стотинки и ги подадох на касиерката. Бабата все така мудно си прибра кренвирша, погледна ме с избелелите си очи и без да продума тръгна навън. Обаче не излезе, а се спря до рафта край витрината и се наведе над ……. билет от Националната лотария !!! Минавайки край нея забелязах, че цената му е три лева, а тя бе готова да се лиши от храната си, за да купи тоя лъжлив боклук, който в момента търкаше със стотинка. Ако щете вярвайте, но се ядосах много! Почувствах се измамен и глупав, защото бях участвал в закупуването на една лъжа! Омерзен от случилото се не разбирах, за какво тая глупава баба даваше последните си пари за скапан билет, от който нищо няма да спечели! На тези години и при нейният болнав вид, за какво и бяха нужни пари? Едва ли вече би си купила здраве, едва ли можеше да се зарадва и на определени кулинарни или други удоволствия! Та тя едва креташе, завалията! И ……….. тук си спомних …. за мама! През последната година, преди да си иде от тоя свят, тя бе сериозно болна. Не можеше да ходи и да си пазари на магазина, затова я записах на социална кухня. Всеки ден, с изключение на уикенда с един микробус минаваха служители и оставяха някакви буламачи, за да се храни. Свикнала на бедната, но вкусна храна, която по-рано си приготвяше сама, сега тя се топеше буквално пред очите ми, защото изхвърляше повечето от „храната“. Даваше ми цялата си пенсия, за да плащам ток, вода и други разходи, и когато и оставях част от нея, за да има някой лев в себе си, тя отвръщаше огорчено:

-         Защо са ми пари, щом не мога да купя нищо с тях на внучетата? Щом не мога една манджа да си приготвя? Защо ми е такъв живот? Хайде, да ме прибира Господ, че да се свършва това тегло! Когато по-рано работех и печелех, макар и малко, все се намираше начин да заделям някой лев за теб и децата. Като ги доведеш при мен можех да се отсрамя, да им купя някое подаръче, да им дам някоя паричка! Чувствах се полезна, а сега какво съм ? Стар боклук …!

Естествено думите и ме ядосваха, и  аз и се карах. Обяснявах, че за някого може да изглежда като стар боклук, но за мен е майка и нищо не може да промени това. Тя така и не ме разбра до края …..! А може би аз не успях да я разбера? Кой знае, къде е истината ..!

    Сега се чудех, какво би правила тази баба с лотарийния билет, ако случайно и се паднеше печалба! Бях повече от сигурен, че щеше да даде парите на децата или внуците си. Още по-вероятно бе, да ги хариже на телефонните измамници, които всеки ден мамеха несретнички като нея. И точно за това парите ми ставаха още по –омразни! Те можеха да съсипват хората, да ги убиват дори! Можеха да носят и радост, разбира се, но за дребни, предимно свързани с вещи неща.

  Не съм толкова глупав, че да смятам себе си, за по-велик от парите, погледнато от страни. Не съм и толкова умен обаче, че да правя всичко възможно, да печеля колко се може повече. Гледам просто да си живея живота, без особено да завися от злато или парични знаци. Не измервам постиженията си с маркови дрехи, последен модел кола, хубав апартамент или екскурзии в чужбина. Не, че бих отказал нещо от изброените горе, но предпочитам да се радвам на малките, простички неща, които са част от моя свят! Не от онзи, подлудял от вещомания и меркантилност грандомандски фурор, на дизайнери, банкери, гнусни политици или дрогирани рок звезди. И когато имам пет лева в джоба си, да знам, че съм ги спечелил сам, а не от лотария или друга измама.

     Убеден съм, че за повечето хора съм паталогичен глупчо, но знам със сигурност, че съм паталогичен щастливец, …… което май е едно и също!  J

                                                                  Красимир  Бачков




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1430726
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031