Киро сантасето
- Искаш ли да хвърлим едно сантасе? – безразлично запита мъжът седнал срещу мен в купето. – Да убием малко времето!
- Защо не? – отвърнах, без особен ентусиазъм. Не бях играл тази игра от казармата, но тя бе лесна и нямаше как да се забрави.
- Обаче на вързано, че да е по-интересно!
- А за какво ще играем?
- За момичето, дето се прави, че спи в ъгъла! – ухили се тарикатски мъжа и извади от вътрешния си джоб мазно тесте карти. – Ако ме биеш, твоя е! Ако загубиш, аз я прибирам!
- Но тя дали ще е съгласна? – погледнах към свитото до вратата на купето момиче. Изглеждаше младо, но бе наметнало закаченото си яке върху лицето, а с жените никога не можеш да бъдеш сигурен за възрастта.
- Ако не е съгласна, тогава да играем за дрехите и! Твоите са от кръста нагоре, а моите от кръста надолу! Който загуби игра, съблича по нещо от нея! Става ли?
- Мен ако питаш става, но на нея дали ще и хареса, да проиграем дрехите и на карти? Че тя в един момент може да се окаже гола?
- Ами, нали това е целта? – вече с глас започна да се смее мъжът. Изведнъж момичето отметна якето, скочи и с червено като репичка лице кресна:
- Абе, вие нямате ли пишки, да си играете с тях, ами сте тръгнали да се джангазите с хората?
Този път се засмях и аз. Независимо от стройните и съблазнителни крачета, от тънката талия и стегнатите гърди се оказа, че става въпрос не за момиче, а за около петдесет годишна жена. На всичко отгоре носеше очила с дебели лупи и през тях ни гледаше досущ като богомолка, малко преди да отхапе главата на мъжкия. Стана ми неудобно, но мъжа се надигна, протегна ръка към жената и се представи:
- Викат ми Киро сантасето! Много ми е приятно, че ни удостоихте с вниманието си!
- Абе, ….. що не си навреш картите отзад? – обърна се към багажника жената, свали припряно пътната си чанта и напусна купето, като не пропусна да тресне силно вратата. Мъжът се ухили широко:
- Ееее, много бясна тая бе! Сигурно е много страстна в леглото! Ама, така стана по-добре! Човек не може спокойно да си олаби душата! – Той се наклони на една страна, вдигна единия си крак и се разнесе звучна пръдня. Аз се отдръпнах машинално:
- Ако смяташ да обгазяваш, трябва да напусна и аз! Не обичам такива работи!
- Спокойно бе, братчед! Ти не ги ли вършиш тия удоволствия? Или ги пускаш само по терлици? Пърди си спокойно, аз нямам претенции! Ако щеш се насери, дума няма да ти кажа! Е, ще хвърлим ли картите?
- Май ще се наложи и аз да изляза! – Свалих си раницата и още незатворил вратата на купето, чух дебелашкия му смях:
- Ооо, разбран човек излезе! Браво! Сега ще мога да се опъна и да дремна дори!
Не знаех какво да отвърна а той, вече изпънат на едната седалка ми махна за сбогом:
- И да гласуваш за бат, Бойко, чуваш ли? Само ГЕРБ и бат, Бойко ще оправят държавата!
Повече не ми трябваше. Дори не биваше да му се сърдя на тоя бай Ганьо. Партийната му принадлежност го оправдаваше, точно както жълтата книжка оправдаваше лудите за щуротиите им. Тръгнах по коридора да си търся друго купе.
Красимир Бачков
