1. 3.  НА  ИЗБОРИ

Тъй като правителството за пореден път падна, без никой да го сваля от власт, се зададоха нови избори. За тях усилено се готвеше премиерът на падналото правителство и разясняваше на всички, как никой друг, освен неговата партия не може да управлява в държавата и как всички трябва да гласуват за нея.

Естествено, на избирателите им се повдигаше, само като му видеха бай Ганьовската мутра по телевизията, но не им се занимаваше с тоя пропаднал бандит и селяк. Всички бяха наясно, че както винаги те нямаше да гласуват, а той както винаги щеше да фалшифицира изборните резултати в своя полза. Играта на избори бе омръзнала на всички, защото избор реално нямаше. Системата допускаше едни и същи разбойнически партии да си разменят по един – два мандата управление и да произвеждат калпав театър, вместо истинско управление на държавата.

         В деня на изборите баджанака Весо щеше да дежури при 11 секция в градчето ни. Това бе училището в циганската махала. Тъй като вече бе сърбал попарата на циганите, преди да тръгне ме помоли да наместя под униформата му / или по-точно под задника му / една облепена с тиксо ламарина. Над кръста бе навлякъл бронебойна жилетка и така според него се бе обезопасил спрямо посегателствата на пияните избиратели. А те циганите бяха перманентно пияни, независимо имаше избори или не.

В неделния ден аз реших да си ремонтирам едно –друго по джипа и дори през ум не ми минаваше да гласувам. Когато наближи края на изборния ден, баджанака ми се обади по телефона:

-         Боре, ела по-бързо, че нещо стана инфекция тука!

Запалих и подкарах към училището. Още преди да стигна там видях цяла тумба цигани, да пият бира и да лапат кебапчета от една импровизирана скара, до училищната ограда. Спрях до входа, а един микробус изви бавно и от него слязоха поне двайсетина циганки, докарани да гласуват. В друг микробус наблизо, чер мустакат циганин броеше пари на всеки вече гласувал. На двора се чуваше силна глъчка, от струпани жени и деца, обградили баджанака. Те го обиждаха, смееха се и дори го удряха с чадъри, бастуни и други средства, попаднали им под ръка. Пред всички бе излязла дебела, мазна циганка, която крещеше:

-         Ти кой си, бе? Ко кат си полисия? Да ни мислиш, чи сам дошла да гласувам без пари? Ши плащат на мене, колкуту тряба! Пък ти да ми ядеш / тук циганката се плесна по дебелия задник / Ние имаме права, чоджум!

Вече забелязал ме, баджанака започна силно да намига, да кима с глава, но не разбрах нищо от знаците му. Сетих се, че в пепелника на джипа събирах стотинки от ресто, при покупки по магазините. Отидох, взех ги и като ги хвърлих на асфалта до тълпата, извиках:

-         Айде на парите! Който свари, той натвари!

Това свърши работа, защото жените и децата се наведоха и започнаха да се блъскат и да събират стотинките, а Весо се измъкна и дойде при мен.

-         Хайде, да ме караш в къщи! – дръпна ме за ръката той.

Качихме се и подкарах към тях. По пътя го запитах, как така напуска дежурството си, като има още час и половина до края на изборния ден. Той се намести по удобно, да не му убива тенекията отзад и отвърна:

-         Мани ги тия циганори! Да гласуват, ако ще и до полунощ! Те нужните резултати са в сандъчето у дома още от снощи! Те си мислят, че гласуват, а работата е вече опечена! След два часа ще занеса сандъчето в централната комисия и цирка ще приключи.

-         Но, как така?

-         Проста работа! – ухили се баджанака. – Има едно сандъче за бюлетини в изборната секция и едно у дома. Циганите гласуваха ли? Гласуваха! Дори пари взеха за това! Как са гласували няма значение, щото в другото сандъче у дома бюлетините са правилно пуснати и пак ще спечели нашата партия!

-         Ти от кога си за тая партия, баджанак?

-         Че ако не беше тая партия, аз полицай нямаше да стана и на оня свят! Без макари, с далекогледство, диабет и хронични хемороиди, никога нямаше да бъда приет в МВР по нормалния начин! А и ….. добре плащат хората! С парите от тия избори ще направя основен ремонт на колата и ще ми останат дори за почерпка! Ясно?

Поклатих унило глава. На всички в държавата бе ясно всичко, но не реагираха по никакъв начин, затова нищо не мръдваше напред. Въздъхнах и само отроних:

-         И ти ли, баджо?

Весо доволно се поглади по корема и отряза:

-         И аз!

Оставих го и се прибрах в къщи. Напълних си една водна чаша с ракия и я изпих наведнъж. След кратък размисъл стигнах до извода, че от продажните цигани и корумпирания ми баджанак, друг балък освен мен в градчето май нямаше!


                                                           Красимир Бачков