Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.03 09:31 - СКРИТИТЕ МИСЛИ НА ЕДИН ОТКРИТ ЧОВЕК
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове:
1




Скритите  мисли  на  един  открит  човек

 

 

-         Че съм задник, вярно е, но от мен колко по-големи задници има! – размишляваше Цеко, докато тролея го подрусваше по пътя за работа. – И това правителство само грабят, източват и присвояват! Едни тролеи не купиха като хората! Блъскаме се като добитък в тия смрадливи допотопни кочини! Партийците грабят за себе си, а народа кучета го яли! Оправят себе си до девето коляно, тарикатите им ненаядени! Ето например шефа! Вече я е подкарал толкова през просото с кражбите, че дори не праща подслушвачите си да му донасят, какво се говори в офиса. Все му е едно, защото знае, че никой нищо не може да му направи. Големият шеф в столицата краде с милиони и никой не му връзва кусур, какво остава за него! Ако нещата случайно се оплескат, заделя една четвърт от заграбеното за съдиите и всичко се оправя. У нас правосъдието е точно и принципно! Ееех, да имаше как и аз да открадна толкова! Половината от откраднатото щях да дам в съда и пак щях да си живея живота! – съжалява бедната си съдба Цеко, а в този момент пред него застава контрольора и мрачно казва: -„ Проверка на билети и карти, моля!”. Цеко бърка в джоба на спортното си сако и застива от ужас. Сеща се, че тъкмо преди да тръгне за работа, без да иска заля сакото си със сутрешното кафе. Набързо облече друго сако и без да премести тефтерчето с документите забърза за работа. Сега беше без карта, документи и пари. – Съжалявам! – конфузно промърмори Цеко – Смених си в последния момент палтото и документите ми останаха в него.

-         Ха – ха! – присмя се контрольорът гадно – Тия ги разправяй на някой друг! Сега ще си платиш глобата от двайсе лева, пък после ако щеш и без гащи се вози в градския транспорт!

-         Нищо няма да платя! – ядоса се Цеко – Казах ви, че документите ми са в друга дреха. По-късно ще ви донеса картата, за да видите, че е така!

-         Оп-а-а-а! – ухили се като йоркипе контрольора – Момчета, елате тук! Един гратисчия се опитва да мине метър!

От задния край на тролея веднага се приближиха двама младежи, единия от които бе доста мургав на вид. На дрехите и на двамата бяха закачени баджове, на които пишеше „Контрольор”.

-         Я оставете човека, бе! – тросна се възрастен мъж с бастун, седнал на една седалка встрани.

-         Ти не се обаждай дядка! – скастри го контрольора, а стареца сякаш само това чакаше. Пъргаво се надигна, извъртя някак бастуна и прасна контрольора по рамото.

-         Ти кого наричаш дядка, бе келеш? Сбрали се трима калпазани и тръгнали да тормозят  и обиждат хората! При това единия циганин! Ай ще ви таковам таковата!

По знак на контрольора двамата младежи хванаха стареца за ръцете и на следващата спирка го свалиха навън. Там, на тротоара възрастния боец размаха бастуна като японски самурай и набързо очатка по главите нахалните контрольори. В мелето се включи и някаква баба. Тя внимателно изкара две кофички мляко от пазарската си чанта, а после заудря с нея контрольорите. Шоуто вероятно щеше още да се развихри, но тролея тръгна и всички разочаровано започнаха да обсъждат случката. Тихомълком Цеко се примъкна до освободената от стареца седалка и се намести на нея.

-         Каква стана тя? – тъжно продължи да размишлява – Един дъртак ми спаси кожата! Ама, че резил! Трябва да се запиша в някое гражданско сдружение или партия! Там ще се чувствам по-спокоен и защитен. А то плъзнали едни паразити навсякъде – Дай билет, плати глоба!!! Пфу! Като член на партия ще знам и за кого да гласувам. Ще ходим заедно на сбирки, ще заформяме почерпки и банкетчета понякога. Друго си е да има някой до теб!

-         Я, Цеко! – тупна го по рамото, току що качилият се негов колега Митев. -  Как си друже?

-         Не се оплаквам. – скромно отвърна Цеко – Справям се някак с проблемите.

-         Браво! – ухили се колегата му – Така трябва! Ти си открит човек и винаги съм те давал за пример на шефа. Ако имаше повече колеги като Цеко, му викам, работата песен щеше да е!

Цеко срамежливо сведе глава и си помисли – Ах, ти мазно копеле! Искаш да гласувам за теб и да станеш служител на месеца! Ще гласувам, ама друг път! Ти да вземеш още половин заплата отгоре, а аз да лапам мухите! Не си познал, мой човек! – после вдигна глава и с честен поглед заяви – Митев, в края на месеца ще гласувам за теб! Аз съм открит човек и направо ти казвам. Ти заслужаваш, човече!

-Е, щом си решил! – не отказа колегата му и започна да говори за новата колежка от офис № 3. Цеко уж го слушаше, но мислите му не спираха да витаят другаде. Мечтаеше си да спечели шестица от Тотото, макар да не пускаше фиш, бандити да изтърват чувал с пари, докато ограбват банка и той да го вземе, да преспи с жената на шефа, за да го повишат в службата и все едни такива чисти и ведри мисли, каквито можеха да се намерят в главата само на един почтен и открит човек като него.

                                                                             Красимир Бачков




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 518990
Постинги: 479
Коментари: 451
Гласове: 1104
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031