ДА  ДОЧАКАШ  ПОНЕДЕЛНИКА

         Смръщен и сънлив, понеделникът ме събуди с музикален шамар от телефона. Мразех чалга, затова умишлено си бях сложил една мазна мелодия за събуждане. Щом я чуех, бързах да изключа телефона, а така се събуждах най-сигурно.

         Вмъкнах се в банята, изплакнах си лицето и положих малко пяна, за да се обръсна. Ако навън бе слънчево, вероятно щях да си взема бърз душ, за да се разсъня. Априлският понеделник обаче сипеше тънки струйки дъждец, нещо средно между мъгла и истински дъжд. От всички възможни вероятности на света, най-съблазнителната бе да се върна обратно в леглото и да спя поне до обяд. Обаче трябваше да тръгвам на работа, за голямо мое съжаление! Преди това си изпекох филийка хляб, отрязах малко кашкавал и с няколко маслини закусих набързо. Излязох от къщи, задължително първо с десния крак, за да ми върви добре през седмицата. Запалих колата и потеглих бавно към службата. Поради многото разкопани за ремонт улици, още от сутринта имаше дълги опашки от коли пред светофарите. Реших да избегна трафика и макар по обиколния път край циганската махала, да стигна по-бързо до службата си. Свих вляво и се спуснах по шосето надолу. Още след светофара забелязах в ниското долу, няколко човешки фигури, качени върху фургоните, които служеха за работилници за смяна на маслото, на колите. Леко намалих, защото от циганите можеше да се очаква всичко. Кой знае, дали нямаше да метнат някой камък по стъклото ми и после да избягат. Стигнал до фургоните, мярнах зад две паркирани коли някакво леко движение и съвсем намалих. Изравнявайки се с багажника на задната кола, изведнъж зад нея изскочиха две деца. Веднага ударих спирачка и видях, как по-голямото циганче блъсна по-малкото пред колата ми. То падна на асфалта отпред, но аз вече бях спрял. Другото цигане наддаде силен крясък и буквално за секунди бях ограден от тълпа бесни цигани. Всеки от тях държеше сопа или метална тръба и бе готов да я използва веднага. Една млада циганка коленичи пред хвърленото пред колата ми дете и започна да реве и опява нещо. Двама здрави мъже дойдоха до вратата и се разкрещяха, че съм блъснал и убил детето. Единият бе толкова мръсен и изпотен още от сутринта, толкова кръвясали и озверели бяха очите му, че не приличаше на човек, а на обезумял таласъм.

         Бях разбрал, че циганите са ме белязали за жертва и с това подхвърлено пред колата хлапе, щяха да ме изнудват за пари. Вече няколко подобни случая се бяха случвали и в други градове на държавата. За мой късмет успях да спра и театъра им се превърна във фиаско. Те обаче бяха достатъчно нагли и безскрупулни, за да не се откажат от рекета над мен. Единият циганин вече звънеше на 112, а другия пиянски изръмжа:

-         Давай пари, щото иначе влизаш в затвора! Умиране има, отърване няма! Анадън му?

Стиснах зъби. Бях сам, а те бяха поне двайсетина. Нямаше как да се оправя със сила, не можех и да тръгна, защото и пред колата, и зад нея предвидливо бяха застанали по няколко циганина. Всички вдигаха възможно повече врява, жените кълняха и обиждаха, а колите, минаващи край нас гледаха да се отдалечат по-бързо от тая гнусна напаст. Изведнъж нещо проблесна в главата ми. Сетих се, че на задната седалка бях сложил пет кутии, във всяка от които се намират инсектицидни димки „Фумитрин“, от 600 грама. Работех като санитарен инспектор и първата ми работа за деня, след като минех през службата бе, да ида в едни складове за хранителни стоки, за да ги обезпаразитя. Без да му мисля много се обърнах, извадих първата кутия от кашончето и запалих фитила. От нея се издигна нещо като бенгалски огън, започна да съска и да се разстила ужасно противен дим. Хвърлих димката сред циганите от моята страна и после взех втората, третата, та до последната. Разхвърлях ги от всички страни на колата, а шосето се задими до такава степен, че колите идващи и от двете посоки, бяха принудени да спрат, и дори да дадат назад, за да не вдишват отровния дим. Циганите се разбягаха като хлебарки и от тях се чуваха само крясъци и задавено кашляне. Внимателно потеглих и продължих по пътя необезспокояван.

          Пристигнах в службата с малко закъснение. След като получих указания за работата ми през деня, отидох в склада и взех от същите димки, но в малки разфасовки. Пак щях да си свърша работата в складовете, но доста по-неефикасно, защото бяха малък грамаж, следователно и по-неефективни. Може би нямаше да успея да умъртвя всички хлебарки, молци, мухи и всякакви вредни насекоми, но с изхабените вече големи кутии, бях успял да прогоня едни други, не по-малко вредни, човекоподобни твари. Изобщо, до момента успешно се справях с всякакъв вид паразити и можех само да се гордея, от резултатите на труда си.

          До края на деня и през следващите дни очаквах отнякъде да се появят полицаи, да ми щракнат белезниците и да ме отведат в управлението на разпит. Бях притеснен, но отвътре ми ставаше хубаво, щом се сетех, как се разпръснаха циганите – рекетьори, след като им метнах димките. В неделя вечерта се прибирах от разходка из града и когато минавах край фитнес – залата, в края на нашата кооперация, видях няколко млади мъже да се смеят неудържимо. Бяха застанали на тротоара и един млад полицай обясняваше, как някакъв тип опушил с димки циганите – рекетьори, за назидание и предупреждение, за всички сторени до сега покушения над невинни шофьори, минаващи край циганската махала. Той предполагаше, че въпросният тип е настоящ или бивш военен. Само те разполагали с димки и явно го е направил съвсем умишлено. Жалко само, дето циганите не успели да запишат номера на колата му! Той се ядосваше, че няма как той и останалите му колеги, да го поздравят за стореното. Полицаят се пляскаше с ръце по краката и чак се задавяше от смях:

-         Да видите само, началникът на управлението как се смя! Аз никога не съм го виждал дори да се усмихва, а когато докладваха за тая щура случка, той се спука от смях. Много съжаляваше, че няма как да стисне ръката на този човек с димките. Дори после, за пръв път разказа един виц. Абе, голям сеир трябва да е бил! Жалко, че не съм бил там да погледам, как циганите бягат като хлебарки!

Прибрах се, някак странно олекнал от удоволствие. На другата сутрин бе пак понеделник. Можех да се събудя вече с усмивка, защото под шофьорската седалка бях сложил две кутии, с подходящи за борба с всякакви паразити димки.

                                                                              Красимир  Бачков