МАРКО

         Марко бе старо магаре, затова не обичаше много да го впрягат в каручката. Дядо Калин обаче бе доста по-стар от магарето и на него също не му се ходеше пеша.

       Една ноемврийска сутрин старецът приготви малката брадвичка, усука дълго, здраво въже и впрегна магарето в каручката. Щяха да ходят в гората за малко дръвца, че нямаше за разпалване на огъня. Обикновено дядото сечеше сухи клони, навързваше ги на куп и после се прибираха. Сега се насочиха бавно към Делин рид и отдалеч видяха, как се е бялнал камънака. Дърветата наоколо бяха безобразно изсечени от циганите, които върлуваха по тия места. Щом стигнаха до мястото, където по-рано имаше стара гора, дядо Калин си свали калпака. По земята се виждаха само дънери, рязани бързо на различна височина. Бившата гора сега приличаше на гробище. Малко по-нагоре бяха останали няколко хилави дръвчета, както и храсти на шипка, глог и къпина. Старецът разпрегна магарето и го пусна да пасе, вече осланената трева. Взе брадвичката в една ръка и с навитото въже в другата тръгна да търси клечорляк.

         В това време горският стражар Кольо серсема се разправяше с тартора на циганската банда, на три километра от Делин рид. Той тъкмо бе прибрал пачка банкноти в джоба си и сърдито упрекваше циганина:

-         Съвсем се оляхте, бе ахмаци! То не остана гора наоколо! Какво ще обяснявам на шефовете, като ме привикат в понеделник на оперативката?

-         Кво да обесняваш, бате? – ухили се нагло циганинът – Нали шефа ти взима пари от циганите в Божурово!

-         От тях може да взема, но от вас не взема! Ще ме юрне мен, щото все някой трябва да излезе виновен! Казах ви да режете през дърво, нали?

-         Аха!

-         А вие сандърдисахте цялата гора! Мозък нямаш ли бе, тъпан крадлив?

-         Аз ку имах мозък, гората ли щях да сеча, бе Кольо? Щях да стана министър или дупетатин и щях да крада на едро, не като сега кокошкарската!

-         Хай, разкарайте се и да не съм ви видял от южната страна на селото! Там е абсолютно забранено! Млада гора е и ха сте пипнали, ха съм изгорял! Ясно?

-         Ясно, бе бате! Ама паричките прибираш, нали? И ти си хайдутин и ние също, затуй тряба да са уважаваме! Нал тъй?

-         Тъй, тъй! – тупна го по гърба горският, качи се в служебния джип и избръмча в посока към селото.

Като наближи изсечената гора забеляза пуснатото да пасе свободно магаре и каручката наблизо. Изпсува на глас и завъртя джипа до каручката. Слезе и тръгна да търси собственика на магарето. Не след дълго намери дядо Калин, тъкмо докато овързваше с въжето малък куп изсъхнали клони.

-         А, пипнах ли те сега? – изръмжа той – Ха да видим, като ти конфискувам магарето и каручката, и ти напиша един акт, дето не можеш го плати докато си жив, кво ше правиш?

Старецът го изгледа отдолу, стегна малкият сноп клони и с мъка се надигна. Намести си калпака и предложи:

-         Върви си по пътя, Кольо! Виждаш, че съм събрал само клечки за разпалка!

-         Ти не ми казвай, какво да правя, въшлив дъртак такъв! Сигурно ти си изсякъл гората, а?

-         Ами, да! – засмя се дядо Калин – Ей с туй секирче я изсякох! Цяла нощ съм сякъл дърва, серсемино! А къде съм ги закарал, ще ми кажеш ли?

-         Сигурно си ги продал! Хайде, върви напред с веществените доказателства!

Горският побутна стареца по гърба и скоро стигнаха до каручката и спрения до нея джип. Дядо Калин седна на снопа съчки, а горския започна да му пише акт. След като го написа, му го подаде, да го разпише. Старецът отблъсна химикалката:

-         Нищо не разписвам, серсемино! Аз да не съм като циганите, дето изсякоха гората и  делят награбеното с теб! Тях върви да гониш и те да ти подписват щуротиите! Цялото село знае, как вземаш подкупи от тях и си затваряш очите за кражбите им!

Горският се подсмихна и отвърна с неприкрита ирония:

-         Селото може да знае, ама ти ще платиш глобата! И ще останеш без магаре и каручка дори!

Той се извъртя и силно плясна по задницата, приближилото до тях магаре. Марко разтърси бърни, изрева и неочаквано хвърли къч. Със задните си копита така удари горският по лицето, че той се свлече на земята, изхърка и престана да диша. От джоба в якето му изпадна пачката банкноти, която преди малко бе получил от циганския тартор. Дядо Калин се наведе над него, обърна му главата и като се убеди, че е мъртъв, прибра парите. Впрегна магарето в каручката, метна съчките в нея и пое към селото. Вместо към дома си, подкара към кметството. Обясни на кмета, че е видял мъртвия горски, а кмета само поклати глава:

-         Това се очакваше рано или късно да стане! Серсем Кольо я подкара съвсем през просото с тия цигани! Осякоха де що дърво имаше наоколо! Сигурно не са се разбрали нещо за парите и циганите са го претрепали!

За два дни прибраха и погребаха горския. От града дойдоха полицаи, разпитаха дядо Калин и няколко циганина за пред хората, и си заминаха. Живота си продължи по старому. Само дето един ден старецът се върна от магазина, с кутия захар на бучки в ръцете. Отиде при Марко, погали го по побелялата козина и като сложи бучка захар в шепата си, му я подаде. Старото магаре изхрупа лакомо бучката и протегна глава към кутията. Дядо Калин се усмихна и му даде втора бучка:

-         Напълно си я заслужи, момчето ми! Ех, сега да имаше как, да те вкарам в парламента! Да хвърлиш няколко текмета на депутатите, на някой министър, че да поочистиш държавата от малко боклуци!

Марко доволно разтърси бърни, вдигна глава и ревна в небивал магарешки възторг.

                                                                                  Красимир  Бачков