Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04 09:28 - СЕДЯ И СЕ ПИТАМ
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 107 Коментари: 1 Гласове:
3




СЕДЯ   И   СЕ   ПИТАМ

 

         Години наред при нас българите все не се случват добрите неща! Не, че не ги желаем, нито сме толкова глупави, че да не разбираме как  стават  те. Напротив, няма друга нация под слънцето, която толкова много да разбира от политика, футбол, секс, коли и всичко, което не ни е работа! Само в собствената си професия не блестим, защото сме попаднали там от немай къде, с връзки, случайно или заради далаверата. Иначе сме много способни, но обикновено в друга сфера, където не ни оценяват и където все някой ни пречи.

         А си пречим сами, общо взето! За всичко! Защото, когато имаш знанията, уменията и не на последно място самочувствието за нещо, ти трябва да докажеш, че си на нужното ниво и си един от първите в тази област. Но както обикновено се случва по земите български, там накъдето посягаме, се е наместил някой друг, не толкова добър, но с подкрепа от страна на партия, роднини или пари. Какво правим ние? Вместо да се борим и да докажем, че превъзхождаме връзкаря, ние търсим и намираме друга ниша, където се установяваме уж временно, а оставаме за постоянно. Прекланяме глава пред една явна несправедливост  видите ли, защото при нас това е вече традиция и сама птичка пролет не прави….! Наложената ни през вековете робска психика за оцеляването на всяка цена, е пречка на свободния дух и воля, дори в най-важните за нас моменти! Огорчени от една или повече несправедливости, с които се сблъскваме в общо взето краткият си живот, ние дирим други възможности, където обикновено по втория начин успяваме. Те са частична компенсация за неуспеха ни в това, в което наистина сме добри.

         Друга, изтъркана тема е завистта. Тя е толкова дълбоко вкоренена в душата на българина, че той е готов да му изкарат едното око, не за да успее и се докаже пред съседа, колегата, роднината или приятеля си там, където е способен, а понякога дори без причина, за да ги види точно тях унижени, смачкани и по-долу от него! Откъде иначе би се пръкнал крилатия лаф „Най-обичаме да мразим!“? И колкото по-читав човек имаме отсреща, толкова по-голяма мръсотия сме готови да му докараме на главата. Не питайте защо! Това е зарито толкова дълбоко в народопсихологията ни, че може да бъде открито само в народните приказки, поговорки, песни и друг фолклор.

         Така, с хора без достойнство не се градят високи кули! Когато такива люде  попаднат случайно в такъв градеж, те рано или късно поддават и всичко рухва! А другите, които са участвали почтено се отчайват и не рядко отказват да живеят градивно. Та нали е много по-лесно да се руши, да се мрази и вегетира като паразит? Ето на, циганите у нас го доказват! И ние, вместо да ги интегрираме, както се тръби от няколко десетилетия, започнахме дори да им завиждаме!!! Защото те имат деца, за разлика от нас, те са задружни, независимо личната си ненавист един към друг, те нямат какво да губят и в един недалечен ден е възможно да заграбят забравените къщи и земи на дедите ни, пустите, излишни  апартаменти в градовете и всичко, за което сме се лакомили в тъжния си, кратък живот!

         За да успее в нещо човек, трябва да има цели! Колкото по-високи, толкова по-добре! Само, че да не са прекалено много, защото ще се разпилее между тях и няма да успее никъде. Ние българите не успяваме да постигнем големите си, общи цели, по няколко причини!

         Първо – не ги формулираме приоритетно!

         Второ – не избираме най-добрите от нас, да ни водят към постигането на определена цел!

         Трето – все чакаме някой друг да гаси пожара в собствената ни къща!

         Четвърто – не се обичаме достатъчно, както не обичаме и най-близките си, колкото заслужават!

         Пето – използваме знанията, уменията, способностите си и дори ината не в положителна посока, а там, където бихме се обогатили или отстранили някого, на когото завиждаме по една или друга причина!

         С омраза, завист, пасивно недоволство и тарикатлък, не се постигат високи цели! Не са се случили и няма да се случат добри неща, при този наш манталитет! Ако много искаме нещо, първо трябва да започнем от себе си! Да се научим да потискаме кусурите и да устояваме качествата си! Да не гледаме все в канчето на другия, а да видим, къде бихме били най-полезни, както за себе си, така и за останалите! Да се опитаме да спазваме писаните и особено неписаните човешки закони, защото само те ни различават от хиените в джунглата! А най-вече да успеем някога да признаем  друг  в нещо, където е действително добър, както и да признаваме грешките си, и да носим отговорността си за тях!

     Ако питате мен, не е голяма философия и всеки по свой път е стигал до тези изводи, но защо не си даваме сметка, че наистина можем да променим нещата, не знам! Казват, че низшите организми като микробите и бактериите харесват замърсената среда, в която живеят. Те са зависими от нея защото  тя им осигурява всичко нужно, за нормалното им съществуване. Би било интересно, ако те пожелаят да хигиенизират тази среда! С подходящи препарати хигиената би възтържествувала, но нали те биха загинали?

         Седя и се питам, защо сме накичили лъвове на герба и знамето си, щом живеем като микроби?

 

     Ако някой знае отговора, да го сподели!

 

P.S. Въпросът ми  не се отнася до онази голяма част от хейтърите, които обикновено всичко знаят и могат, за всичко са прави и могат да те направят на две стотинки, за нула време! С тях отдавна не комуникирам. Питам останалите, нормални българи или поне тези, които се смятат за такива…….!

 

                                                                          Красимир  Бачков




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. born - Съгласен съм с всичко написано и го споделям напълно, но :
24.04 15:42
В началото на изложението , г-н Бачков, ще Ви цитирам : "...Но както обикновено се случва по земите български, там накъдето посягаме, се е наместил някой друг, не толкова добър, но с подкрепа от страна на партия, роднини или пари. Какво правим ние? Вместо да се борим и да докажем, че превъзхождаме връзкаря, ние търсим и намираме друга ниша..." , подразбирам, че визирате чиновническата категория, която по цялото земно кълбо е една и съща и българинът не прави изключение от правилото.
Иначе с бюрократизирането на управлението тази пасмина /чиновническата/ вече налага определени правила на простосмъртните, в т.ч. и частния бизнес. И не само у нас, а и в цяла Европа. Погледнете що тунеядци се реят в органите на ЕС !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 519002
Постинги: 479
Коментари: 451
Гласове: 1104
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031