Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04 07:58 - КУЦА РИБА РЪКОПЛЯСКА НА БОЙКО.....
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове:
2



КУЦА  РИБА  РЪКОПЛЯСКА  НА  БОЙКО ...!

Това е действителен случай, при това заснет от телевизия ........ ОППААА!

Не бива да правим реклама на определена телевизия. СЕМ ще се самосезира и като нищо да гризнем дръвцето.

   Всъщност исках да споделя мисли по съвсем друга тема, но е казано, че заглавието продава. Свикнахме да ни лъжат за какво ли не, сега за едно заглавие няма да се впрягаме, нали? А вчера, седнали на чаша бира с един приятел, непредвидено направихме паралел между времето сега и най-хубавото време, което познаваме. Ако бяхме на възрастта на Лили Иванова, можехме да си спомним и средновековието, рицарските турнири, пиратите и откриването на Америка дори. Тъй като за нещастие сме доста по-млади, ще се задоволим с времето на хипитата, Бийтълс и невероятната романтика на шейсетте години от миналия век. А истината е, че животът на хората през шейсетте, бе последния романтичен период, в който технологиите бяха в относителна хармония с човешката душевност. Това личи от всичко, сътворено от човешки ръце и ум по това време.

Песните, модата, автомобилите, самолетите, дори машините, са изпълнени с дух на свобода, стигащ на моменти до бунтарство. Както казва приятелят ми, една свирка да ти направят по онова време, ще е на скрито и потайно като партизанска землянка място, но ще е толкова всеотдайна, че ще забравиш за „прелестите" на Запада на мига. По онова време небето бе по-чисто и синьо, човешките надежди прелитаха по-често от самолетите, и падаха по-малко от тях. Надеждата към едно по-хубаво УТРЕ и в соцлагера, и на Запад, се чете от всеки ред, всяка нота, сътворени през ония години, независимо бясната надпревара във въоръжаването на двата политически лагера. Хората ВЯВАХА тогава!

        Може да са вярвали в илюзии, но в крайна сметка какво не се оказва илюзия, през краткия живот на един човек? А точно по това време в култ бе издигнат ЧОВЕКЪТ! Не говоря за Сталин, Ленин, Чърчил, Дьо Гол, Димитров, Тито или който и да било политически сатрап.Става въпрос за обикновения човек, с неговите нужди, желания и потребности. Говоря за ЛЮБОВТА, която тогава заемаше водещо място в отношенията между хората и на която се градяха всички останали техни взаимоотношения. Уважението към другия, диалогът и наличието на логичен спор, бяха показатели за моралното израстване на човека изобщо. Песните, филмите, книгите от онова време, бяха заредени с вяра, а има ли по-силно оръжие от нея! Дори „Път и Живот във висшето общество" на Джон Брейн бяха показателни, колко късо е разстоянието от подножието до върха на една човешка кариера, поставила си за цел материални интереси и просперитет, нещо което по онова време социалистическата идеология отричаше тотално. Децата тогава играеха вечните игри с хъс и отдаденост, лъжците бяха мнооого по-малко и лъжеха доста по-убедително, крадците бяха джентълмени, а политиците – много по-малко алчни и безотговорни. Думи като „патриотизъм", „чест", „гордост" имаха друго измерение, в сравнение с днешния претоварен от стрес и негативизъм ден. По онова време хората живееха повече духовно и по-малко наблягаха на материалното.Именно това ги правеше по-човечни, милосърдни и свестни, от сегашните меркантилни, безскрупулни и бездушни като анимационни герои люде. С бума на технологиите романтиката бе навряна в миша дупка, а хората се озоваха в душевен вакуум. Преклонението пред парите и явната вещомания, изключително бързо промениха мисленето на съвременния човек. Той заприлича на пилетата – бройлери, които промишлено отглежда за храна – на външен вид е човек, но отвътре е кух и непригоден за нищо повече от първосигнални поведенчески реакции. Типичен пример са днешните футболни фенове, рапърите и всички безлични същества, говорещи английски, стоящи пред компютрите в някой офис, имитиращи работа и живот, също като истински хора. Колко много са загубили от ИСТИНСКИЯ живот, те не знаят и не могат да преценят, просто защото не са се докосвали до него.

     В интерес на истината трябва да призная, че винаги, от всяко поколение има носталгия по „доброто старо време". Куриозът тук е, че непознали чувствеността и душевността на шейсетте години от миналия век, днешните човешки хибриди от своя страна ще си спомнят с умиление за своята анархична младост. Не за друго, а защото скоро предстои истинска световна криза. Липсата на енергоносители, храна, вода, в съчетание с все по-непредсказуемите природни катаклизми, ще постави човечеството на нови изпитания. Ще изчезнат и се обезличат граници, и цели държави. С душевния облик на съвременния човек – консуматор, нищо чудно в един миг да деградира цялата човешка цивилизация. Но както казва приятелят ми, това е естествен еволюционен процес и ми е все тая, ако се случи след като вече ме няма.

Тук / в България / и сега трябва да живеем човешки, в хармония със себе си и света, а това е толкова невъзможно, колкото ..... куца риба да ръкопляска на Бойко Борисов, за поредната отрязана лентичка или "великото" ни европредседателство!

                                                                                               Красимир  Бачков

 

 




Гласувай:
3
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 524810
Постинги: 487
Коментари: 451
Гласове: 1112
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031