Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2018 10:34 - ЦЪРКВА В ДУШАТА
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 597 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЦЪРКВА  В  ДУШАТА

Илия и Кольо бяха съученици няколко класа в прогимназията. Илия бе отличник и завърши астрономия в университета, а Кольо едва закърпваше тройки по повечето предмети. След измислената демокрация, която комунистите наложиха в страната, Илия остана без работа, а Кольо създаде банка. И докато единият се чудеше  как да изкара месеца, другия трошеше пари за яхти, вили и какви ли не щуротии, докато банката фалира. Независимо фалита, за кратко време Кольо приватизира няколко завода и една мина. Никой не му потърси сметка за ограбените спестявания на вложителите, защото такива бяха правилата на новия комунистически капитализъм в държавата. Почти по едно и също време и двамата се разведоха. Илия, защото не можеше да издържа семейството си, а Кольо защото си намери двадесет години по-млада жена. На всички бе ясно, че тя отива при него заради парите му, но това не впечатляваше  вече никого.

         И колкото повече минаваше времето, толкова повече обедняваше Илия, докато накрая се превърна в клошар. Спеше където завърне, ядеше каквото намери в контейнерите за смет или с припечеленото от събрана хартия. Кольо си купи имение в Гърция, апартамент в Париж и вила в Испания. Смени младата си жена с още по-млада и все по-често започна да се появява по медиите. Канеха го в специални предавания, игри или само за интервю. Някак много бързо той стана VIP – персона и любимец на жълтите вестници и предавания. Често хората сменяха канала на програмата по телевизията, защото не можеха да гледат арогантната мутра на новобогаташа и как словоблудства, и ги поучава за бизнеса и живота.

  Илия се разболя зле. Не можеше да иде на лекар, защото не бе социално осигурен. Една постоянна, остра болка в стомаха не му даваше възможност нито да се нахрани нормално, нито да спи. Той се стопи и с голямата си, побеляла от несгодите брада заприлича на светец.

         Кольо надебеля дотолкова, че не можеше вече сам да шофира. Имаше частни шофьор, иконом, секретарка и няколко охранителя. Движеше се винаги с три черни, луксозни коли, за да респектира плебса. И понеже през всичките години на преход само граби и прахосва, се наложи един ден да отговори на въпроса на една млада журналистка, какво е направил за обществото. Той я изгледа недоволно, но нямаше как да не отговори:

-         След месец започвам строеж на голям параклис! Ще го направя в планината, да е по-близо до Бога. Предвидил съм два милиона лева за този проект! Това удовлетворява ли ви?

Журналистката се усмихна иронично, но престана да му досажда. През това време болките на Илия започнаха да стават непоносими. Тогава случайно срещна друг клошар – интелигент, който му каза, че може да се лекува само с билки. Обясни му кои билки щяха да му помогнат и къде точно растат. Така Илия тръгна към планината, където се намираха лечебните треви.

         Сигурно бе случайност, но кой знае как се случи, че на една широка поляна в планината, където Илия събираше билките, Кольо започна да гради параклиса, който бе обещал. След една година Илия се бе изцелил, а параклиса на Кольо бе вече завършен. И когато на откриването пристигнаха телевизии и журналисти от всякакви медии, поляната се изпълни с хора. Естествено имаше и обикновени вярващи, примамени от голямата рекламна кампания. Журналистите започнаха да интервюират отделни хора и скоро забелязаха, приличния на светец Илия. Набързо го накачулиха от няколко телевизии, защото като персонаж той бе изключително подходящ. Запитаха го харесва ли му параклиса и как е пристигнал за откриването му, а той ги изгледа замислено и отвърна:

-         Дойдох на тази поляна малко преди да започне строителството на този параклис. Доведоха ме една страшна болест и вярата, че мога да се излекувам с билките тук. Благодарение на Бога, чудото се случи и оздравях! Не смятам да влизам в параклиса, защото моята църква е в душата ми! Нямам нужда от посредници, при общуването ми с Господ! Сега си тръгвам към моя край и ви казвам сбогом!

Той тръгна надолу по склона, а  журналистите останаха неприятно изненадани от отговора му и нито една телевизия не го излъчи. За откриването дойдоха много хора от правителството, министри, бизнесмени, светски личности и дори самия премиер. И точно преди откриването на параклиса небето почерня, излезе силен вятър и се изви буря. Затрещяха гръмотевици, светкавици започнаха да удрят наблизо, докато една тресна купола на параклиса и го преполови. Куполът се срина и бе невероятен късмет, че никой не пострада. За събитието бяха дошли двама митрополити, единият от които прошепна на другия:

-         Това е лоша поличба! Аз тръгвам, защото не желая след малко журналистите да ме направят кепазе по телевизията!

-         Аз също няма да остана, в такъв случай! – отвърна другият и двамата се качиха в луксозните си лимузини и си тръгнаха.

Спускайки се по асфалта надолу, те застигнаха Илия и го подминаха. Една от колите обаче спря и се върна назад.  Спря до него и от спуснатия прозорец митрополита запита:

-         Човече Божи, защо навсякъде вали дъжд, а над теб не пада дори капка?

Илия погледна към небето учудено. Той наистина бе сух, макар наблизо да валеше. Повдигна рамене в отговор, а когато владиката го покани да се качи в колата, се усмихна:

-         Добре си ми е така! Ако се кача, току виж някоя светкавица уцелила колата!

Митрополита вдигна прозореца и колата потегли. Стотина метра по-надолу отново ги връхлетя дъжда. Илия продължи да крачи, без да капне и капака над главата му. Бог всичко виждаше и отсъждаше според волята си.

 

                                                                          Красимир  Бачков

Нагоре



Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1431239
Постинги: 937
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031