Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2019 14:12 - ИЗХАБЕНО МИЛОСЪРДИЕ
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 305 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ИЗХАБЕНО   МИЛОСЪРДИЕ

 

         Още от сутринта денят бе топъл, слънчев и тих. Приличаше на пролет, макар да бе средата на ноември. Даниел Петров си направи чай  вместо закуска и след като го изпи, излезе на разходка из града. Докторът му бе предписал да се разхожда всеки ден, минимум по четири – пет километра. Доскоро Даниел работи като техник в една фирма, за ремонт на битови електроуреди. В края на лятото получи инфаркт и след като се възстанови, се пенсионира по болест. За да живее що годе нормално, на ден той трябваше да приема четири вида лекарства. Това определено бе неприятно, но за предпочитане пред възможността да умре, преди да е навършил петдесет години.

         Днес Даниел реши да иде до плажа. Тръгна край широкия булевард, стигащ до брега на морето. Вървеше бавно, без да бърза. Заглеждаше се в хората, дърветата и дори във витрините на магазините. По-рано никога не бе имал време за това. Все бързаше по задачи, свързани с работата му и минаваше през града като слепец, без да забелязва нищо конкретно. На едно място спря, да се полюбува на дърветата, в двора на една кооперация. Там имаше две брези, две високи иглолистни дървета и няколко широколистни, оцветени от пастелно зелено, до ярко оранжево. На тротоара пред тях се бе разположил просяк. Той бе с един подвид под себе си крак, а останките от другия лежаха пред него, заедно с кутия за обувки. На дъното на кутията се виждаха стотинки, събрани от милосърдните хора. Просякът бе циганин, с небръснато лице, облечен в зелено, омазано от мръсотия яке. И тъкмо Даниел реши да продължи по пътя си, когато видя, че просяка се озърна и стана. Пристъпи към оградата, където имаше закачена торба и взе от нея малък термос. След това се върна на мястото си и подви двата си крака, за да седне. Стърчащият напред сакат крак, явно бе фалшив. Просякът си наля кафе в чашата на термоса и запали цигара. Към него по тротоара приближиха няколко момчета и момичета, вероятно студенти. Те говореха шумно и се смееха, а просяка се преви със страдание, изписано на необръснатата му мутра. Младите хора подминаха, но едно момиче накрая спря, бръкна в чантичката си и пусна банкнота в кутията. Едно от момчетата я видя и каза нещо на останалите. Всички се върнаха назад и всеки пусна пари в кутията на просяка. С физиономия, способна да разплаче и гробар, просякът благодари, пожелавайки здраве и дълъг живот на студентите. След като младежите се отдалечиха, той събра банкнотите от кутията, потри ги по брадата си и ги мушна във вътрешния джоб на якето си. Вдигна чашата с кафе и отпи. После опъна от цигарата и по лицето му се изписа животинско задоволство.

         Даниел прехапа устни. Бе чувал, че много просяци са мошеници, но за пръв път виждаше такъв. Отвратен от видяното се изплю и продължи пътя си. Стигна до градинка, в която няколко майки бяха пуснали децата си да играят, а те си говореха  седнали на пейките. В края на градинката дебел, плешив старик държеше каишката на огромен пес, клекнал да се изхожда. Това, че наблизо играеха малки деца, изобщо не го смущаваше. Щом четириногото натрупа внушителна купчинка фекалии, то опъна каишката и старика го последва. Дошъл до Даниел, той се усмихна:

-         Здравей, майсторе!

Даниел се сети, че лятото му бе ремонтирал пералнята и отвърна на поздрава.

-         Обаче, след като я оправи, пералнята е като нова!  - доволно каза старикът.

Даниел кимна и запита:

-         Не е ли опасно това куче? Наблизо играят деца! Ако ги ухапе?

Старикът се затресе от смях:

-         Колкото е голямо, толкова е страхливо! Всяка котка може да го прогони, ако застанат един срещу друг. Има друг проблем Жижо! Много е лаком! Дай му македонска наденица и му гледай сеира! Ще я измъкне от ръката ти и докато не я изяде, няма да се върне! Като прасе е!

Докато го слушаше, Даниел забеляза малък магазин за хранителни стоки, от другата страна на улицата. Хрумна му една идея и запита:

-         Като разходиш кучето, накъде тръгваш после?

-         Към къщи! – посочи с показалец старикът. Лека усмивка съживи лицето на Даниел:

-         Имам десетина минути работа. Ако искаш, двамата да вървим заедно после?

-         Дадено, майсторе! – откачи каишката на кучето пенсионерът и седна на една пейка. Големият пес заподскача, върна се при купчината фекалии и ги подуши. После започна да бяга, край оградата на градинката. Стигнал до едно дърво го обиколи, подуши и накрая вдигна крак, за да го маркира.

Даниел влезе в магазина и купи парче македонска наденица. Пъхна го в джоба си и се насочи към просяка. Щом стигна до него спря и извади шепа монети. Изпусна ги уж без да иска и се наведе да ги събира. ПРосякът го наблюдаваше с многострадален израз. Вперил поглед в монетите, той не забеляза, как Даниел сложи наденицата в крачола на сакатия му крак. Събрал монетите, Даниел пусна дребна стотинка в кутията и се насочи към градинката. Там стигна до старика и го подкани да тръгват. От своя страна той извика кучето и му надяна каишката на врата. После закрачиха към просяка, разговаряйки за банални неща. Щом стигнаха до просяка, песът изведнъж опъна повода. Спусна се и захапа крачола, с наденицата в него. Уплашен от голямото куче, просякът вдигна ръце да се предпази. Обаче, веднъж захапал наденицата, песът понесе целия фалшив крак със себе си. Опъна силно повода, а смаяният от видяното старик го изтърва и кучето хукна напред. Просякът скочи на двата си здрави крака и се спусна след кучето. Даниел се разсмя с глас, докато старика учудено наблюдаваше  случващото се. След малко просякът се върна на мястото си, изгледа намръщено старика и заяви:

-         Знаеш ли, колко пари струва тоя крак, бе?! Защо си пуснал това бясно куче?

Старикът безпомощно отправи поглед към Даниел, който срита кутията със стотинките и изръмжа:

-         Да си обираш партушините, че ще хвана тоя фалшив крак и с него ще те пера по тиквата! Мошеник такъв! Хайде, изчезвай!

Просякът го изгледа недоволно, откачи торбата от оградата и като метна фалшивия крак през рамо, се отдалечи. Размина се с групата студенти, които се връщаха. Забелязали, че крачи спокойно, те се спряха и учудено го проследиха с поглед. Стигнал до тях, Даниел процеди през зъби:

-         Хубаво е да си милосърден, но когато не си изкарал с труд два лева, може да ги харижеш на първия срещнат боклук! Мислете с главите си, защото добротата ви отива на вятъра!

Младежите го изгледаха, някои се изсмяха, а други тихо заговориха помежду си. Сякаш разсърдено от видяното, слънцето се скри и денят изведнъж стана мрачен.

                                                                                  Красимир   Бачков




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1430235
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031