УДАРЕНИ  ОТ  ГРЪМ  СТАРЦИ

Повече от половината улица бе населена със стари хора. Бабите бяха с четири повече от дядовците. Независимо, че живееха в града, те живееха по-спокойно и от село. Заниманията им бяха предимно по малките дворове, където прекопаваха лехи с домати, краставици, чушки и разни подправки. В дворовете се намираха и дървените пейки, на които те се припичаха пролет или стояха на сянка под овошките лете. Основна дейност на бабите бяха клюките, а на дядовците мързелуването. Времето в тази крайна, градска уличка бе замряло, докато не се появи новият коронавирус. Щом разбраха, че болестта е особено опасна за възрастни хора, те се стреснаха и започнаха да търсят начини, как да се спасят от нея. Независимо многото им години, на тях в никакъв случай не им се мреше. От това, което чуха по телевизора, старците разбраха, че ефикасно средство срещу вируса е ракията и за всеки случай е добре, да си сложат маски на устата. Тръгнаха по аптеките, но  бяха закъснели. Всички маски бяха вече изкупени, от по-предвидливите граждани. Старците в уличката се умърлушиха, но баба Станка, която бе известна с бойният си характер, рече:

-         Какво от това, че няма маски по аптеките? Ще кажа на внук си, да потърси в Интернет! Там има и от пиле мляко! Трябва само да съберем пари за тия маски!

Речено – сторено! Бабите и дядовците заделиха от оскъдните си пенсии по някое левче и един ден поръчката за маски бе направена. Внукът на баба Станка бе открил фирма в столицата, където предлагаха неограничен брой маски, на достъпни цени. След два дни дойде известие, че в най-близката куриерска фирма маските са пристигнали и двама старци, предвождани от баба Станка, тръгнаха да ги получат. Срещу събраните общо пари, те взеха два кашона и тръгнаха към уличката си. Там вече ги чакаха останалите двайсетина техни събратя. Като най-дейна, баба Станка отвори първия кашон и отвори уста. В кашона бяха сложени няколко стари книги, увити в стари вестници и рекламни диплянки. Дядо Георги, един чепат старец веднага скъса капака на втория кашон и там видяха не книги, а стари грамофонни плочи. Старците бяха дали парите си за боклуци, защото никъде нямаше дори една предпазна маска. Ядосана, баба Станка джасна една – две книги на земята и посегна към грамофонните плочи. Взе една плоча, вдигна ръка и плочата вероятно би станала на парчета в земята, ако дядо Георги не я бе хванал навреме.

-         Чакай! – изръмжа той – Тази плоча ми е позната! Някога брат ми беше вкаран в ареста на милицията заради нея!

Той внимателно извади плочата от обвивката и намести очилата си, за да види какво пише върху нея.

-         Това е „Thunderstruck“ на AC / DC ! – възкликна развълнуван той.

-         Каквооооо? – не разбра дядо Петко.

-         Това е едно страхотно парче, на Ей Си – Ди Си! Казва се „Ударен от гръм“! – поясни дядо Георги – По времето на соца беше забранена тази музика! Брат ми бе остриган и здраво бит в милицията заради тази плоча! Умът ми не стига, кой идиот е захвърлил толкова ценна плоча!

-         Че кой днес слуша плочи? – обади се баба Дора – Внучката има един брамбазък, колкото малкото ми пръстче, където има сума ти музика. Слуша ги на слушалки.

-         А моят внук има малка уредба, която е толкова силна, че като я надуе, стряска кокошките на двора! – допълни баба Станка, за да не остане по-назад.

-         Я кажете! – огледа всички дядо Георги – Има ли някой у дома, стар грамофон? Като ни прекараха с маските, поне да послушаме малко рок!

-         Аз имам! – обади се дядо Божан – Даже два грамофона има в къщи! Единият е радио-грамофон от моята младост, а другия е на сина ми!Той е по-модерен и доста мощен!

-         Добре! – кимна дядо Георги – Идваме при теб, но понеже рок се слуша или дрогиран, или пиян, всеки да вземе по шише ракия и така да дойде!

Всички се разпръснаха, необичайно оживени от предстоящия рок – концерт. Скоро се събраха в двора на дядо Божан и се разположиха по стълбите пред къщата и на няколко пейки встрани. Старецът  включи грамофона и внимателно постави плочата върху него. Прозвучаха първите диви звуци от „Ударен от гръм“ и очите на всички старци светнаха. Дядо Георги навири бутилката с ракия и отпи няколко здрави глътки. Останалите го последваха въодушевени. Дядо Божан завъртя потенциометъра до край и звучите на рок парчето огласиха улицата. Пръв рипна дядо Георги, а след него скочи и баба Станка. Вдигнаха ръце към небето и започнаха да припяват, заедно с музиката. Всички останали ги последваха. Вдигна се такава олелия, че куриерката, която минаваше да пуска рекламни материали по къщите спря и учудено загледа пощурелите старци. Тя бе жена на възраст и бе виждала какви ли не ужасии, но такова чудо виждаше за пръв път. Старците пускаха отново и отново същата песен, крещяха като полудели, а бабите им пригласяха и изобщо, ама изобщо не изглеждаха стари…! Куриерката дори не разбра, как се присъедини към веселбата.

     Коронавирусът премина по уличката, спря се, погледа, послуша и реши, че обстановката тук е прекалено неблагоприятна за него. Той поразяваше възрастни хора, а  тези тук изглеждаха млади, защото освен дивите крясъци и душите им пееха!

Красимир  Бачков