Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06 16:22 - УРОЦИ ПО ЛЮБОВ
Автор: jitanosten Категория: Тя и той   
Прочетен: 552 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

УРОЦИ ПО ….. ЛЮБОВ!

 

         Сега, когато съм на три водки и една бира смея да твърдя, че всичко от което се нуждае човек, е любов! Парите, властта и силата са моментни допингиращи  средства. Те могат да те издигнат на върха, но могат и да те катурнат в краката на останалите! В крайна сметка оставаш ти и ако струваш, нищо не може да те провали! Ако обаче си слабохарактерен, некадърен, неуверен и се съмняваш в себе си, най – достойното нещо ще е, да се оттеглиш! Обикновено се оттеглят стойностните хора! Боклуците, додрапали до пост и влияние не се отказват за нищо на света! Те знаят, че ако излязат от системата, която ги прави значителни по един или друг начин, ще са нищо…! Ще са дори по-малки от останалите, на които преди това са били шефове. Сега ще ви разкажа една история, която може би ще ви се стори позната, но не съм я плагиатствал от никого, освен от живота….!

         Един ден случайно срещнах свой ученик. Щях да пресичам кръстовището, близо до дома ми и пред мен застана млад мъж с велосипед. Беше изключително здрав физически, с черна брада и кафяви, пронизващи очи. Въпреки заплашителният си вид се усмихна и поздрави:

-         Здравейте, господине! Помните ли ме?

Естествено, не го помнех. За всичките години, през които бях учител имах хиляди ученици. От деца те се превръщаха в зрели мъже и жени, които много рядко срещах по-късно. Отвърнах, че не си го спомням, а той обясни, кога ми е бил ученик. Усмихнах се вежливо, пожелах му успех в живота и понечих да продължа по пътя си. Той обаче не отмести колелото, за да ми стори път, а предложи:

-         Да седнем в кафенето отсреща! Ще ви черпя едно кафе и ще си поговорим!

-         Аз не пия кафе! – опитах се да отклоня поканата.

-         Няма значение! Ще си поръчате, каквото искате! По-важно за мен е, да поговорим!

Нямах бърза работа, но по принцип не обичах  друг да ми определя, какво да правя. Изгледах го внимателно. Имаше вид на джихадист с тая брада. Не бях сигурен, дали не го бият сачмите в главата. Кимнах, в знак за съгласие и отидохме в кафенето. Направихме си поръчката и зачаках, какво иска да говори с мен бившият ми ученик. Той протегна краката си на отсрещния стол и призна:

-         Тази година завърших университет. Вие може да не сте били най-добрият ми учител, но определено сте най-откровения човек, когото познавам!

-         Благодаря! – смотолевих, без да съм сигурен, това упрек или похвала беше.

-         Знам, че няма да ме излъжете, затова ще споделя с вас историята си!

-         Всъщност, не е нужно….! – опитах да се измъкна, но той махна с ръка и продължи:

-         Наскоро се влюбих в едно момиче! Стана случайно и едва по-късно разбрах, че е дъщеря на прекия ми  шеф! Нещата между нас тръгнаха, но когато дойде момента да си легнем, аз измислих повод, за да не го направим. Всеки друг на мое място би се възползвал от момента и би я оплодил, за да си осигури  безоблачно бъдеще във Фирмата, но аз се дръпнах. На нея дори и мина мисълта, че съм обратен. Сега се пържа от желание да я видя и да призная чувствата си или мисля, да напусна работа и да я забравя!

Отпих от газираната вода, която си бях поръчал и наивно запитах:

-         И с какво мога да ти бъда полезен в случая?

-         Със съвет, разбира се!

Погледнах момчето внимателно. Той бе на половината от годините ми, беше здрав, интелигентен и симпатичен. Какво изобщо се надяваше да чуе от мен? Та нали, каквото и да му кажех, можеше да не се случи? Кой бях аз, че да влияя на чувствата и живота му, в крайна сметка? Реших, както ми бе в характера, да го отрежа:

-         Виж, приятелю! Няма да те съветвам нищо! Само ще ти кажа, че аз на твое място не бих питал никого, ако желая момиче или жена! Щях да направя всичко възможно и още толкова невъзможни неща, за да имам жената, която ми е влязла в сърцето!

Моят ученик видимо се умърлуши. Изгледа ме под вежди и уточни:

-         Сигурен ли сте?

Подсмихнах се. Той нямаше как да знае, че аз дори на тая възраст, не бих се двуомил в решенията си, що се отнася до жена, в която съм влюбен.

         Разделихме се вежливо и естествено забравих за случката. След няколко месеца, на чата си във Фейсбук получих съобщение:

-         Господине! Бяхте абсолютно прав за всичко! Направих точно, както ме посъветвахте! След четири месеца очакваме син, който ще кръстя на вас  заради съвета, който ми дадохте! Много, много съм ви благодарен! Вие ми спасихте живота!

Няколко пъти прочетох написаното от моя ученик, за да го асимилирам. Не разбирах, как съм го посъветвал, като никакъв съвет не му бях дал! Не ми бе ясно и как съм му спасил живота…!!! Изобщо, той бе действал импулсивно и според чувствата си, а аз бях обект на някакви измислени от него благодарности. През целият  си живот не обичах да дължа нещо на някого или друг да ми е длъжник. Затова му отговорих следното:

-         Не хвърчи, момче! Сега всичко е добре, но след време могат да се променят нещата! Не се знае, добро или зло съм сторил със съвета, който не си спомням да съм ти дал! Знам само, че си струва да обичаш, а ако си обичан, от това по-голямо щастие няма! Задръж така нещата, възможно по-дълго време!

След три водки и една бира мисля, че едно уиски за изтрезняване ще е добре дошло. Не за друго, а за да не си въобразяваме, че нещо важно зависи от нас! Защото всъщност, живота следва своите писани и най-вече неписани закони, а ние само си мислим разни работи, за себе си и за него …!

 

                                                                            Красимир   Бачков

 




Гласувай:
4
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 544597
Постинги: 506
Коментари: 457
Гласове: 1129
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930