Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2012 10:28 - СЕЛО ЦЪРКВИЩЕ-ПРОХОД КАШАНА-ВРЪХ СВИЩИ ПЛАЗ-06.05.2012 г.
Автор: pelitko Категория: Туризъм   
Прочетен: 10724 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 08.05.2012 11:11


  На Гергьовден реших да празнувам на планина, вместо да ям и да пия като хората. Традиционните ми разходки от южната страна на Стара планина продължиха с изкачване от село Църквище до връх Свищи плаз. Маршрута се оказа много лек и обгледен. Село Църквище се намира встрани от главния подбалкански път и остава сравнителни изолирано и непознато.

image
                        Края на село Църквище. Вижда се хотел "Модерен хан".

    През селото минават само онези избрали да пресекат Стара планина по „затворения” Златишки проход /проход Кашана/. В римско и византийско време прохода е бил много използван и затова под него, от южната му страна, е била построена огромна за времето си църква. Била е по-голяма от Еленската базилика, чиито останки са запазени  източно от Пирдоп. Оттук и българското име на село Църквище, както и турското му име-Клисекьой /село с църква/.
В северния край на селото има малък семеен хотел с ресторант - „Модерния хан”. Там си оставих колата и тръгнах много рано-към 7.30 часа. До заведението има мост над река Клисекьойска. Минах по моста и тръгнах по черен път в западна посока. Върви се с малка денивелация приблизително до средата между селата Църквище и Челопеч. Стига се до разклон на черния път на север и на горе. В началото денивелацията е много голяма. Изкачването е със серпентини нагоре. Постепенно пътя се успокоява и става по-водоравен. Гората свършва много ниско и нагоре се върви по голи хълмове.

image
                                                           По голите баири над Църквище

   Гледките са в четирите посоки. Наляво е гористият връх Петровден разположен над село Челопеч. Надясно погледа отива на десетки километри чак до първия двухилядник - вр. Косица. Нагоре се виждат два успоредни на билото пътя. Като стигнах до по-ниско разположения се оказа, че не е обикновен черен път, а направо магистрала. Това е пътя който води до тунела под прохода Кашана. Бил е проектиран да излиза някъде към мината на Челопеч, но е зарязан по средата. Пътя беше много широк и водоравен. Завих по него в източна посока. След няколко завоя пътя стана асфалтов. Бяха сложили дори и бордюри. Хвърлили са милиони левове на вятъра. Гората е навлязла на няколко метра в асфалта и бързо го превзема. По средата на пътя тече река. Скоро върху него ще израсне гъста гора. Стигнах и до тунела, който е напълно завършен.

image
                                                                           Тунелът

     Планината е пробита. Вижда се изхода от другата страна, но тунела не е асфалтиран и не се ползва. От години се говори, че трябва да се направи тунел под Шипка, а тук тунела отдавна е направен. Веднага след тунела пътя започна да слиза надолу. Извадих
GPS-са и видях, че съм точно под хижа Кашана. Пътя обаче завиваше надолу към Църквище. Изоставих пътя и тръгнах без пътека през гората. Скоро бях на хижа Кашана.

image
                                                                      Хижа Кашана

   Имаше изненадващо много хора. И хижата и бунгалата наоколо бяха пълни. Завих към чешмата на прохода Кашана. Намира се малко над хижата. От голяма ръждива тръба бликаше последната вода за деня.

image
      Чешмата на прохода Кашана. Лятната пътека тръгва вляво от чешмата. 

   Чешмата е важна не само заради водата, а и защото от нея тръгва лятната пътека Ком-Емине. Лятната пътека подсича билото от юг и избягва изкачването на връх Капалу.
image
              Подсичам връх Капалу. Долу в ниското е прохода Кашана.

    Ако се тръгне не от чешмата, а от прохода Кашана трябва да се върви по зимната колова маркировка по билото. Зимната пътека изкачва връх Капалу, а след него слиза пак надолу. Лятната пътека предлага опция да се подсече и следващия връх-Курдуна. Аз обаче реших да го кача. Преди няколко години правих прехода Ком-Емине. Тогава изкачих Капалу, но подцепих Курдуна. Сега направих обратното. Връх Курдуна се оказа много обгледен.

image
                                    На връх Курдуна. Отзад е вр. Свищи плаз

   Интересни са долините на реките от север и от юг на върха.

image
   На юг към долината на река Клисекьойска. В дъното и е с. Църквище.

image
             На север към долината на Стара река. В дъното и е с. Ямна.

    Има и забележителна панорама към централното било на запад. За съжаление най-отпред е открития рудник Елаците.

image
                                 Централното било на запад до вр. Баба

   На изток погледа е ограничен до масива на връх Свищи плаз. Продължих на изток по билото на планината, като си играх да маркирам с
GPS-са всички колове от зимната маркировка. Някъде под връх Свищи плаз си избрах произволна пътека към него.  

image
                                                   На връх Свищи плаз

   Връх Свищи плаз е само няколко метра по-висок от Курдуна, но е още по-обгледен от него.

image
                                        От Свищи плаз към вр. Курдуна

   Тук, освен на запад, се вижда и централното било на изток.

image
                                 Стара планина на изток от Свищи плаз

    Погледа стига някъде много далеч - чак към връх Тетевенска Баба. И друг път съм изкачвал връх Свищи плаз и знам откъде се слиза на юг. От връх Свищи плаз на юг се спускат две ребра. Избрах да слизам към Църквище по западното ребро. Реброто е посипано с малки и кръгли скални връхчета, като гердан с мънисти.

image
                                                 Реброто по което се спуснах

    По него има немаркирана пътека надолу към огромната и много крива поляна Мечеш.

image
                                                          Поляната Мечеш

image
                                        Връх Свищи плаз отдолу нагоре

   Поляната е прорязана от множество черни пътища. Като стигнах до нея ме заобиколи стадо любопитни коне.

image
                                                                            Кончета

    На други места конете бягат от човека, а тук ме наобиколиха. Бяха или много любопитни или много гладни. След поляната Мечеш реброто се раздвоява. Слизал съм към град Златица  по източното ребро. Има дебела пътека към местността Салтаалан. Много красива местност с панорама към град Златица. Сега реших да слизам по западното ребро през връх Кулгур.

image
                                                                  Връх Кулгур

   Върхът е нисък, но се оказа много чепат за качване. Пътека нямаше и трябваше да катеря през гъсти драки и камари с камъни. За трудното изкачване на връх Кулгур бях добре възнаграден. От върха се откри красива гледка на юг към Църквище.

image
                                                                   На връх Кулгур

   Реброто надолу беше голо и удобно за слизане.
image
                               Реброто от връх Кулгур към село Църквище

  Часът беше към 12 и нещо и обядвах точно на върха, като се наслаждавах на гледката. От връх Кулгур на запад има шеметни пропасти, а терена е с отвесни скали и дълги сипеи с големи камъни. По реброто на юг се стига до друга поляна-Балабанчовица.

image
    От поляната Балабанчовица към билото. От ляво надясно са прохода Кашана и върховете Капалу и Курдуна.

   Върви се приблизително водоравно и се стига до гора. Горският пояс от източната страна на Църквище също не достига до много високо, както и от западната страна.

image
                                                            Село Църквище

    Гората е сравнителна рядка и в нея вървях по нещо като пътека. В края на гората излязох на черен път, а той ме отведе точно до колата. Целият преход продължи по-малко от шест часа. Остана ми време да видя и снима културно-историческите забележителности на селото. В началото на прохода Кашана, до последните къщи на Църквище, има два интересни паметника. Единият е на руски войник, солдат Никифор, загинал тук през 1877 г. Няма година на раждане, както и фамилия.

image
                                                    Паметника на солдат Никифор

    До руския паметник има друг паметник. На селянин от селото, загинал в бой с румънците през 1916 г. Отидох да видя и сегашната църква в селото. През турско време е била джамия. Под нея са останките на античната църква, дала името на селото.

image
                                                            Църквата на село Църквище

image
                                                                         GPS трак

ВСИЧКИ СНИМКИ

GPS track




Гласувай:
3



1. shtaparov - Чудесни и вълнуващи гледки!
06.05.2013 13:10
Чудесни и вълнуващи гледки!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pelitko
Категория: Туризъм
Прочетен: 1057476
Постинги: 76
Коментари: 358
Гласове: 295
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031