Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.01.2009 16:36 - Сами на Нова година
Автор: jitanosten Категория: Забавление   
Прочетен: 562 Коментари: 0 Гласове:
0



САМИ  НА  НОВА  ГОДИНА

   На 50 години, Васко не можеше да приеме, че е възрастен и за много хора, почти непотребен човек. Той не беше преглътнал още разочарованието, от развода с бившата си жена. След 25 години брак, жена му нещо лудна и започна да си търси гаджета по интернет. Не, че Васко не я задоволяваше като мъж. Тя чисто по женски бе усетила, как времето се изплъзва и скоро ще се превърне просто в една баба. Реши да живее като за последно и в резултат последва разводът. Васко и остави апартамента и си купи гарсониера, която сам боядиса и обзаведе. Късно есента си монтира климатик и „малката му ръкавичка”, както обичаше да нарича скромното си жилище от стая и малка спалня, се превърна в уютно и топло гнездо. Липсваше му само женска птичка, за да има стимул да пее. Малките птичета отдавна бяха пораснали и сега дъщеря му работеше нейде в Англия, а синът работеше и учеше в столицата. Самотата някак много бързо и страшно го затисна и той се чудеше с какво да запълва свободното си време. А с такова той разполагаше в изобилие. Работеше като техник по поддръжка на метереологични съоръжения и като изключим сутрешната и вечерна проверка и отчитане на уредите в станцията извън града, в другото време бе свободен. Докато бе топло, ходеше за риба на канала под Аспаруховият мост, но декември бързо-бързо дойде и времето вече не позволяваше подобни безгрижни удоволствия. В едно предаване по телевизията Васко видя, че Варна се е превърнала в най-предпочитаният град в страната за живеене. Той се усмихна тъжно, защото всъщност му бе все едно къде ще живее, стига да има другарче до себе си, за да му е смислен животът. Сега живееше почти в центъра на морската столица, но бе сам и се очертаваше сам да посреща новогодишните празници. Като дойде Коледа, той отиде в съседният град, където живееше майка му. Двамата посрещнаха празника доста тъжно, защото старицата често триеше сълзите си, по починалият наскоро съпруг и неясното бъдеще на сина си. За Нова година Васко реши да се върне във Варна. Замисли се къде и с кого да се събере на празника, за да не е сам. Равносметката бе доста печална, като се имаше впредвид, че в професията си нямаше възможност за близки приятелства, а двете семейства с които поддържаха близки отношения преди развода, сега пазеха неутралитет, за да не се сърди нито единият от двамата разведени съпрузи. За да се развлича, синът му бе донесъл компютър. От него Васко си теглеше филми и ги гледаше в дългите си самотни вечери. Бе се регистрирал и в два сайта за запознанства, но много скоро спря да се интересува от жените в тях. 90% от кукумявките , които имаха претенций за жени, лъжеха за всичко на поразия, бяха комплексарки, или с ужасен характер. Останалите 10% си въобразяваха, че могат да излъжат някой по-млад и добър от Васко. А той не се мразеше чак до там, че сам да си слага змия в пазвата. Така минаваше времето и ето, че стана 30 декември.

  Още от сутринта Васко нямаше настроение. От огледалото докато се бръснеше, го гледаше полуплешива глава, с подпухнало отпуснато лице, на отчаян от всичко човек. За закуска, противно на навика си да яде съвсем малко, си опържи пет яйца на очи. Наряза половин щафета шпеков салам и поливайки обилно всичко с домашно червено вино, хапна здраво. После без изобщо да се замисля, седна пред компютъра, избра си достатъчно кандидатки от двата сайта за запознанства и на всички прати покани, за съвместно посрещане на Новата година. След това се изтегна на кушетката и омаян от виното и топлината в стаята, заспа. Вечерта като се събуди, видя първите резултати от необмислената си постъпка. Повечето жени отказваха поканата му, няколко, които живееха навътре в страната, искаха той да им поеме пътните разходи, а една настояваше дори да и плати за величайшето присъствие. При това бе на 45 години, дъртата пастърма! Стана му смешно.Тези жени изобщо не бяха в час, за живота през последните години. Той вече се бе възползвал от сексуалните услуги на няколко студентки  от Свободния уневерситет. Един познат, с когото заедно ловяха риба понякога  на кея при хотел Ной, притежаваше скромна вила и лозе, до входа на уневерситета, който се намираше на края на града. Две от стаите той отдаваше под наем на студентки, но до плащане в брой почти не се стигаше. Студентките му плащаха в натура и обслужваха познатите му, на преференциални цени. Бяха красиви млади момичета, с комерсиален поглед върху живота. През целият брак с бившата си жена, Васко не бе изпитвал такова удоволствие, както като го правеше със студентките. Те влагаха доста хъс, за да остане той доволен и така макар и  късно, Васко стигна до извода, че парите са по-важни от любовта.

   На 31 вечерта, вече се бе примирил, че ще посрещне Нова година сам. Тъкмо си бе налял чаша водка и опитваше от купената руска салата, когато ЖСМ-ът му позвъни с гласът на Сузи Куатро. Той го вдигна и отсреща женски глас запита доста грубо:

-         И какво сега? Как да стигна до теб?

-         Кой се обажда? – не можа да разбере Васко.

-         Как кой?! Патката, която покани да празнувате заедно Нова година! Химера!

-         Химера?!

-         Това ми е никът. Иначе съм Светла.

-         Светла?

-         Да! Кажи сега, какъв адрес да кажа на таксиджията, за да стигна при теб!

Васко и съобщи нужната информация и притеснено започна да подрежда из стаята. Почти беше привършил, когато на вратата се позвъни. Васко отвори и видя очилата лелка, с голяма чанта в ръка.

-         Заповядай! – покани я той и жената влезе, с преценяващ като на ревизор поглед. След като си съблече палтото, тя обу пантофите-мечоци, които си бе донесла и  реши да се прави на домакиня. Междувременно го разпитваше като агент от Гестапо, за всичко в живота му. Той тъкмо се чудеше, с нея по-добре ли е или по-зле, когато Сузи запя отново. Този път му се обаждаше друга жена, която направо му заповяда, след половин час да я посрещне на централната автогара. Васко се изпоти. Очертаваше се вечерта да няма нужда от развлекателна програма. Без да обяснява нищо на първата, той тръгна да посреща втората. През цялото време се чудеше, защо и двете пристигаха, без предварително да го предупредят. Ами ако бе срещнал някого, с когото да посрещнат празника другаде?Какво щяха да правят тогава?Както винаги се отказа да търси логика в женските постъпки и въздъхна тъжно. На автогарата го чакаше изненада. Жената бе облечена в леопардов гащиризон, със слънчеви очила със сини стъкла и цели три чанти багаж. Имаше вид на току що изскочила застаряваща звезда, от порносписание. Името и бе Вики, или Виктория ако предпочита. Васко с труд вдигна и трите чанти, а до него Вики завъртя такъв задник, че дори полуслепият продавач на семки наблизо, изблещи очи от възхищение.

Срещата на двете жени в гарсониерата, бе невероятно шоу.

-         Каква е тази жена? – строго запита Вики – Слугинята ли е, или просто помага за вечерята?

Съответно Светла си облиза бавно устните, присви очи  и като остави лъжицата с която бъркаше някакъв крем, изсъска:

-         Защо трябваше да водиш и проститутка? Аз не ти ли стигам?

Как успя да запази мира, Васко не помнеше. По-късно вече си даде сметка, че от времето когато бе невръстен пуберитет до сега, не се бе правил на палячо  за вниманието на жени, толкова успешно.

  Тримата посрещнаха Нова година великолепно. След шампанското и хвърлените на улицата пиратки, двете жени едновременно се затвориха в спалнята. Малко по-късно, го повикаха при тях. На широкото легло, му бяха оставили място по средата между себе си. Когато някъде към обяд на първи януари се събудиха, вместо „Добро утро”, Светла промърмори недоволно:

-         Пак изкарахме сами Нова година!

-         Както винаги!  - подкрепи я Вики и посегна да запали цигара. Васко протегна двете си ръце и опипа голите гърди на жените край себе си. Всичко бе истина, а не сън! Те обаче погрешно изтълкуваха любопитството му. Прегърнаха го като богомолки  и помолиха да ги сурвака. Той въздъхна отегчено, защото от зор му бе изтръпнала сурвакницата.

      Наистина по-сам, не се бе чувствал на никоя Нова година до сега!

 

                                                          Красимир Бачков



Тагове:   нова,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1430738
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031