ВЕЧНО  НЕДОВОЛНИЯТ  БЪЛГАРИН

   А питали ли сме се, защо сме такива? И можем ли да си признаем истината? И защо все другите са ни виновни за всичко, а ние все сме потърпевши? Нация от хленчещи  тарикати ли сме, или свестни хора? „Кой да ни каже?” – както се пее в една песен на Васко Найденов. Можем ли поне до някъде да уточним, как стоят нещата в двействителност? Ами да опитаме!

-         Искаме да работим, но при условие,че:

               много не се трудим, особено пък физически; получаваме повече, отколкото сме заработили; имаме привилегий съобразно работата си; имаме дълъг  отпуск; можем да откраднем нещо от работата си; имаме подчинени, или нямаме началници; да не спазваме стриктно работното време; да съчетаваме работата с някои забавления – карти, пиене, цигари или свалка с отсрещният пол; да свършим и някаква лична работа, с държавни  или фирмени средства и материали, естествено в работно време; и накрая да можем да кажем: - „Бах ти работата! Да не съм женен за нея!” и да си бием камшика на борсата за безработни.

-         Искаме да сме граждани на стъбилна правова държава, естествено при определени условия:

     Нашите роднини, близки и познати да не са управляващи; ние да сме  шефове от местно или национално значение; да не спазваме законите, но другите да ги спазват стриктно; да не ни наказват,когато сме прегрешили; да прекараме другите, без да ни накажат и дори разберат; да ни хвалят и славят, щото много ни се харесва, а не заради заслуги; и накрая да можем да кажем: - „Бах ти държавата! Да не съм женен за нея!” и да си бием камшика в Европа или по света, където живеем и работим истински,но се държим и плащат прилично.

-         Искаме да имаме семейство и деца, но ако има как:

         Да не се женим; докато сме заедно с половинката си, да можем да ошетаме поне стотина обекта от отсрещният пол, без да се разбере; да не се грижим много за половинката и децата си; те да се грижат много за нас; да не сме отговорни пред никой и нищо; половинката и децата ни да са отговорни, ако сме болни,в лошо настроение или просто безпарични; да получаваме повече, отколкото  даваме; и накрая да можем да кажем: - „Бах ти жената! И да съм женен, колко му е да се разведа! Жени колкото щеш!”  и да си бием камшика, с последнато забито гадже.

    Всъщност това са само част от детайлите, оформящи народопсихологията ни. Има още много  нюанси и отенъци, в неизмитата  ни балканска физиономия, но тях оставям на всеки индивидуално, сам да си ги признае!

                                            Красимир  Бачков