ЛЕКТОР

    Аз като се съобразя с последните хомеопатични съвети и цапна една – две ракии, все ме избива на лекции. И няма значение на каква тема ще говоря, важно е да има кой да ме слуша.Разпъвам локуми, лъжа като депутат от НДСВ, уйдурдисвам, а хората гледат, слушат и дори не ме псуват. Абе, райска работа ви казвам!

    Ето, онзи ден се връщам от парка и гледам, спрели на тротоара Пешо – йоркипето и Митю – гладния, и спорят. И за какво спорят представете си – за политика! Кога бил по-добре българина – при социализма, или при демокрацията. И двамата викат силно, размахват ръце и факти, а никой не слуша другия. Все едно са в Народното събрание, а не на улицата. Застанах аз помежду им, почуках се по главата и започнах:

-         Като нямате нищо в главите си, не ставайте за смях поне! Седнали сте да спорите за нещо, дето изобщо го няма. Българинът никога не е бил добре всъщност. Виж, да се питате кога е бил по-зле е друга работа!

-         Че как тъй? – опонира ми Пешо – Цели 45 години имаше социализъм у нас и си бяхме много добре даже! Аз по онуй време купих два апартамента, вила, кола и изучих в университета двете си деца  за да не работят, при това безплатно. Живях си като цар, щото всички бяхме равни и нямаше на кой да завиждам.

-         Абе аланкоолу! – уточнявам аз – Живееше като цар, щото беше склададжия и крадеше като йоркипе! Бяхме равни, ама ти беше по-равен май?

-         Че то онуй, кражба ли го броиш? – недоумява Пешо – При социализма си беше в реда на нещата, където работиш да си прибираш по нещо за в къщи. Всички го правеха и никой не намираше кусур на другия. А сега?! Крадат милиони и милиарди, и колкото повече откраднал, толкоз повече шапка му свалят и го дават по телевизията! Не демокрация а направо комунизъм!

-         Така е, но защото не си сменихме чипа! Нали тъй казваше оня мадридски крадльо? Както си крадохме по онуй време, по стара българска традиция продължихме и сега. И продължихме да уважаваме хайдуците, а не даскалите. Само, че сега узаконихме кражбите, особено тия дето са в големи размери.

-         Е, видя ли! – тържествува Пешо – Значи съм прав! Социализъм имаше и толкоз!

-         Добре! – усмирявам го аз – Ако сега дойда у вас с една заредена пушка и те накарам да ми дадеш хладилника, какво ще кажеш?

-         Кво да кажа? Апашка работа е тая!

-         Апашка, ама не е! Чист социализъм в действие му казват! Само, че освен хладилника ти прибират апартаментите, колата, вилата и жената дори! А тебе те пращат на почивка в Белене. Социализъм му викаха, за да могат да оправдаят кражбите „в името на народа”. Панимайш?

Пешо гузно мълчи. Обръщам се към Митю с въпрос:

-         Ти къде я видя таз демокрация, бе комшу?

Той се почесва по кухата глава и отвръща:

-         Ми, откакто дойде демокрацията, мога да пцувам всеки, без да ме карат после да правя тухли, като обществено полезен труд. Къде по онуй време да пцуваш президента например?

-         И като псуваш президента какво?

-         Нищо! – върти очи Митю – Туй е то демокрацията! Да пцуваш на воля, когото си щеш.

-         Тю, какаван! – махвам с ръка към неграмотната му личност – Не разбра ли, че тия дето крадоха по онуй време, решиха да крадат повече  сега? От социализъм го кръстиха демокрация и готово. Тъй от БКП станаха БСП и нищо не се промени, освен размера на кражбите.

-         Да, ама не! – опъва се Митю – Сякаш по-друго е сега, при демокрацията!

-         Добре! – укротявам го от раз – Я кажи чоджум, що ти викаха „Гладния” по време на социализма?

    Митю мълчи, щото не му е хубаво да си спомня срамни периоди от младоста си. По онова време той работеше в „Родопа”, за да може да се изхранва. Всеки ден лапаше като бенгалски тигър, колкото може да изяде на корем и все не се наяждаше.Защото се посираше от плюскане. Бягаше по шест – седем пъти до тоалетната, докато беше на работа. А като се прибереше у дома се отпускаше отмалял на леглото и изплакваше:

-         Ох! Умрях от глад!

   Гледам го право в очите и питам:

-         Кажи честно, при социализма нахрани ли се?

-         Не! – бързо отвръща той.

-         А при демокрацията сит ли си?

Митю мълчи гузно.

-         Видяхте ли сега? – обръщам се и към двамата – Не е имало социализъм, както няма и демокрация! Двете думи са синоним на узаконената кражба в държавата. И преди, и сега ни крадат все едни и същи разбойници! Разбрахте ли?

Двамата ме гледат накриво, но мълчат. И как да спорят, като при социализма аз работех като лектор и обяснявах на масите, кога ще дойде комунизма. Сега при демокрацията съм бизнесмен и уважаван човек, щото социализма се трансформира при мен като демокрация, под формата на три градски тоалетни. Аз съм ги приватизирал съвсем законно и сега давам работа на шест рома и един коняк от арменски произход. Последния все още няма документи за  постоянно местожителство и дори  спи в една от тоалетните, без да ми плаща наем. Разбирам ги аз тия работи, няма шега!Дори смятам да си актуализирам бизнеса с едно европроектче. Ще преобразувам тоалетните в интернет зали  с името „Ъндърграунд”. Хем по – съвременно ще звучи, хем ще си изчистя бизнеса един вид. А от лекциите няма да се откажа! Докато не почнат да ме бият, ще съм лектор на непросветените!

                                                                   Красимир  Бачков